Кое е най-традиционното за тях?
Имат уникална ракия. Там дори по клубовете и дискотеките си я пият. В Белград има един страхотен Ракия бар с над 160 вида ракия: от клек, боровинка, малина, круша, дюля, тиква. Това е фантастично място. По 0,3 е мярката, а мезетата са кисели краставички и бейби царевички. Иначе най-често ракията я пият с вода. Сутрин в бара предлагат и кафе с малко ракия. Много искам да направя такова заведение в България.

Какъв искахте да станете като дете?
Неизменното - космонавт - заради скафандъра, лекар - заради престилката, боклукчия - заради оранжевите униформи. После исках да ставам инженер - родителите ми бяха такива. Но един ден се случи да се кача на сцена - бях в 5-и клас. И оттогава все така.

Вярно ли е, че като по-малък сте тренирали футбол?
Във 22-ра гимназия в София бяха първите ми стъпки във футбола, които предвещаха крах на футболното поприще в средата. На тази врата според разкази от първо лице единствено число на лицето Иван Христов, или по-познат като Иван от Сблъсък, аз съм му ударил шамар зад врата и съм му взел топката. Оказа се, че с Андрей са учили в същото училище, но аз не ги помня оттам, по ирония на съдбата. В това училище разбрах, че няма да стана футболист, а актьор. Там бяха средните театрални класове 4ХС, където започна всичко – и будуването, и сънуването, и театърът, и музиката.

Как попаднахте в актьорския състав на Отплата?
Попаднах както всеки един актьор - с кастинг и проби. Кастингът е особена порода представяне и искам да разкажа какво представлява. Всъщност другото значение на думата е “отливане” и точно тук се крие особеността - разполагаш с не повече от 15 минути да направиш сполучлива отливка, която да даде представа на режисьора, продуцента и екипа доколко актьорът пасва за тази или онази роля. Аз имах своето време, за да се “отлея” в образа на Валентин Иванов и ето, че се получи.


Как в днешно време минава кастингът за един филм?
Научаваш си диалога, а там почват проби, айде да опитаме по тоя начин, как мислиш, не е ли по-добре така. Зависи какво си представя режисьорът. Най-трудно се работи с режисьори, които не знаят какво искат. Имам страхотни спомени от снимките със Зорница София за филма Прогнозата. Снимахме основно на Крапец, а също и в Дуранкулак, Синеморец. Беше късна есен и умряхме от студ. Хубавото е, че имахме 10-дневен тренировъчен лагер, за да се понаучим да караме сърф, сленга на сърфистите, шегите им.


Кои са другите ви страсти освен киното и тв?
Четенето и пътуването. И си мисля, че са свързани. Четенето е пътуване във времето, другото е преместване в пространството. Хубаво е, когато се слеят в едно. Това е истинска страст. Освен това страст имам към снимането на сюжети, търся музика, с която да ги съчетая. После си правя едни видео поетични импресии. Много обичам да им се отдавам. Обичам да снимам например как тече една река, имам няколко любими речни завоя, просто 20 секунди неподвижен кадър. В последствие му намирам място. Винаги е много интересно.

Театър, телевизия или кино предпочитате?
В малки дози, но редовно от всичко с добавки като – 3D игри, опера, музика. Всичко това прави професията толкова интересна.


Как бихте определили себе си – като  романтик или лошо момче?
Като лош романтик и като упорито момче.

Кое е най-любопитното нещо за вас, което феновете ви не знаят?
Че се учих да плета като малък, че съм шил знамена за един футболен отбор, и че котката ми ще се казва Алистър.