Палми Ранчев е универсален боец - както на ринга така и пред белия лист. Роден през 1950 г. в София, завършва Националната спортна академия. През годините е бил състезател по бокс, треньор, притежавал на кафене, главен редактор на вестник, сценарист и режисьор, телевизионен водещ. Носител е на множество литературни награди. От януари е старши-треньор на националния ни отбор по бокс.

- Г-н Ранчев, как преценявате представянето на българския национален отбор по бокс на Олимпиадата в Лондон от дистанция на изминалите месеци? Бяхме ли ощетени от съдиите ?

- И тримата ни боксьори бяха готови за медал. Затова ми се искаше да спечелят поне още един. На Александров, след като победи два мача, включително и южнокорееца, втори в света, не му достигна тактическа зрелост в четвъртфинала. А трябваше само да си опъва ръцете, за да спечели. Далаклиев водеше в продължение на два рунда. И беше задължително да тръгне напред след удара на гонга за третия. Защото ситуацията в неговата категория преди мача беше доста специална. На англичанина му подариха победата в предишния мач срещу италианеца. Но и Детелин не беше достатъчно убедителен. Така че съдите щяха внимателно да гледат. И той по-категорично трябваше да покаже, че разбира, че те искат да го ощетят, но не е съгласен. Изчакването, въпреки точните удари накрая, не бяха достатъчни, за да присъдят загуба на домакина.  

- Кои според вас са големите проблеми на българския бокс в момента?

- Липсата на достатъчно квалифицирани треньори. Нямаме треньори, които могат да изведат боксьорите от залите на спортните училища до големия ринг, от ученическия чин до олимпийската стълбичка. В продължение на дълги години в българския бокс не е имало естествен подбор както на боксьорите, така и на треньорите. На предна позиция са били удобните и поврътливите. Затова в момента, въпреки успехите с новото ръководство, продължаваме да обикаляме около дълбока дупка, в която е лесно отново да пропаднем.

- Считате ли, че боксът се централизира единствено в София, преди години имаше много силни боксови школи, като тази във Варна, какво се случва в момента в провинцията с бокса?

- Освен във Варна, имаше изявени школи в Сливен, Пловдив, Добрич, Перник… Тези школи „произвеждаха“ медалисти от олимпийски игри и други големи първенства. За съжаление в момента можем да разчитаме единствено на националния отбор, става ли дума за международен успех. Само централизираната работа с постоянна конкуренция в отделните категории и равностойни спаринг партньори, ще донесе успех. Това се знае от Красимир Инински, президент на федерацията. Не съм сигурен дали други го знаят.

- Има ли приемственост в българския бокс или веригата между поколенията безвъзвратно се е скъсала ?

- Засега не мога да кажа. Успехът на европейското първенство за младша възраст /кадети/ все още не е дало истински плодове. Тоест тези боксьори възрастово са далече от представителния за бокса ни мъжки национален отбор. С тях трябва да се продължат тренировките за повишаване на техническото и тактическото им майсторство. Вече в конкуренция с боксьори от горната възрастова група. Защото без приемственост и връзка между отделните поколения е невъзможно както развитието на бокса, така и създаването на високо средно ниво, което да излъчи големите шампиони.

- Какво трябва да се промени, за да може на следващата Олимпиада боксьорите ни да се завърнат с повече медали ?

- За следващата олимпиада започва да се работи още на следващия ден след края на Олимпийския турнир. Дори малко по-рано. Тоест вече би трябвало да се прави нещо за този успех. Най-общо означава къртовска работа, двуразови, триразови и така нататък тренировки, и да се прилага изпреварваща методика в сравнение със съперниците. Последното, разбира се, е най-важно.

- Говори се за предстоящ исторически двубой между Кубрат Пулев и Владимир Кличко. Има ли шансове нашият боксьор срещу украинеца ?

- Смятам, че такъв бой скоро няма да има. Никой от братята Кличко няма интерес да играе с гладен за победи боксьор като Кубрат. Те и в началото на кариерата си, и особено сега, когато са накрая, много внимателно подбират противниците си. Всеки мач им носи нови десетки милиони към банковите сметки. Едва ли дори ще помислят да загубят титлите си, само защото някакъв българин има претенции и се чувства достатъчно добър да ги победи. Двамата отдавна са не само световни шампиони в супертежка категория, а институция, която има влияние върху целия световен бокс. Всеки боксьор в супертежка, Кубрат също, иска да играе срещу братята, защото след мач с тях ставаш милионер. Но те се интересуват не от благотворителност, а от собствения публичен образ и от милионите си. Има достатъчно други боксьори, които също са опасни за Кубрат и мачовете срещу тях ще са интересни - Бойцов, Хелениус, Адамек, поне трима американци, но и тези мачове не е сигурно, че ще се състоят, защото и тези боксьори ще отбягват среща с него. Не само защото рискуват да загубят, а и защото е българин. И към него няма кой знае какъв интерес, нито от публиката, нито от телевизиите. Например поляците имат огромна колония в Чикаго, там и Адамек, и Вах, и още доста полски боксьори играят пред препълнени трибуни и с огромен успех. Зад Кубрат би трябвало да застане България, правителството, или някоя от големите банки, ако искаме да са равностойни на големите менажери и световни промоутърски компании. След тази поредица от забележителни победи Кубрат трябва да работи върху разнообразяване на стила си. Да разнообрази ситуациите, в които пласира ляво кроше. И в близката и средна дистанция да работи по-свободно и с двете ръце. Засега той е малко еднообразен и предпазлив каквито междувременно са и двамата братя. От него се очакват по-зрелищни победи, а не нокаути с ляв прав. Важно е да не избързва, за да не сгреши при някоя от следващите крачки. И да дочака своето време. Защото той е роден за шампион. Имали сме и други добри боксьори в тежка категория - Петър Стоименов, Свилен Русинов, но международна звезда от ранга на Кубрат израства за първи път. Спомням си, че единият от братята Кличко спечели с нокаут във втория рунд световната титла срещу Хърби Хайд чак когато вече имаше около двадесет и пет-шест победи. Кубрат може да направи още няколко защити на европейската и интерконтиненталната си титли, но с противници, с които не се рискува много. И с красиви и запомнящи се победи да направи впечатление на някоя от световните телевизии, които показват професионален бокс. Тогава не само ще достигне световния връх, а и ще остане там по-дълго. Заради невероятната си жизненост, заради смелостта и устойчивостта, с които през годините доказваше себе си. Напук на всички свои зложелатели в миналото, понякога напук и на себе си, защото тази борба - с българското примирение и задоволяване с малко - понякога ерозира и най-големите ни таланти. Но Кубрат, надявам се, че не само ще играе за световна титла, а ще стане шампион. Тогава вече и последното негърче от Харлем ще знае отлично къде се намира България.

- Бокс и литература, как съжителстват във вас тези два наглед тотално различни свята? Къде е тяхната пресечна точка?

- Откакто съм в националния отбор работя главно върху сборник с разкази за тези откачени, полуоткачени и само понякога нормални, тоест изглеждащи като останалите хора, боксьорите. Те се обричат на тежки тренировки и жесток режим, рискуват младостта и здравето си, заради любимата и предизвикателна игра с опасността, в която се залага най-ценното. И печели само един. В разказите светът на бокса и хората, свързани с него, са показани с най-извисеното и най-мръсното на своята същност, с постоянния стремеж към върха, което дава смисъла на този спорт, и с тинята, в която често завършват и най-големите шампиони. Опитвам се да отговоря на въпроси, на които досега няма отговори. Боксьорите и техните приятели и приятелки дискутират и преживяват онова, за което често се премълчава, крие се, или се замазва с шоколадова глазура. Книгата е със заглавие Боксьори и случайни минувачи.

- Бяхте казали, че България не е лошо място за живеене. Управляващите ли са тогава нещото, което най-много ни вреди или българският манталитет ?

- Така наречения български манталитет не е изцяло неизменна даденост. Българите са доста пластични, попаднат ли в страна с добре организиран живот. При възможност стават по-германци и от германците, по от американците, от испанците и така нататък. За съжаление поради различни причини обществото ни от десетки години не успява да излъчи на властови или ръководни позиции достатъчно талантливи, практични и отговорни към съдбата на нацията хора. Върхът за пореден път е окупиран от посредствени и алчни типове, които приличат на кучета борещи се за кокал. Различните единици само подсилват общото усещане за морално гниене и развала.

- Често пътувате в чужбина, какво би ви накарало да напуснете завинаги България ?

- Имах предложение преди години да остана в Ню Йорк. Тогава си спомних думите на Труман Капоти, че само там човек може да живее по осем различни начина, и във всеки от тях да е независим от останалите. Но отказах. И до днес съм сигурен, че никъде не искам да съм завинаги. Чувствам се гражданин на света, дори когато живея продължително само в София. И ако не бях стъпвал в чужбина, пак щях да съм гражданин на света. Защото много съм чел. И продължавам да чета. Но е добре, че и аз, и останалите от моето поколение, дочакахме времето, когато можеш да отидеш където поискаш, стига да си купиш билет за самолета. Можеш да тръгнеш и пеша. Или на стоп. И половин живот да изживееш някъде, по-добре е, ако имаш чувство, че можеш да потърсиш по-интересно място. И да изживееш отново удоволствието от срещата с някой наистина добър и различен от другите добри хора човек. А после да се върнеш там, където и уличните камъни са повод за носталгия.

- Какво й предстои на България в близките години, за какво да се подготвим ?

- На страната й предстои съзряването на поредното недоволно поколение, израснало у нас или в чужбина, учило и работило там и тук, което ще иска повече от сухия и прекалено корав хляб, който досега му предлагат управляващите. Това са хора, които знаят как се работи, и как може животът да бъде подреден и по-приличен. Иначе всекидневието винаги е свързано както с постоянни страхове и проблеми, така и с непрекъснати усилия за разрешаването им. Важно е съставът на основните елементи, рудата, от която добиваме най-ценното в живота си, да съдържа достатъчен процент Истина. Баластрата се използва за изграждане основа на пътищата. Но нека се помни, че духът не винаги стъпва по земята. Или по-точно – пътищата му са други.