Изборът на новия папа беше абсолютна изненада. Всички прогнози се провалиха, което показа, че Католическата църква се движи по свои закони и процеси, които невинаги външният свят може да види ясно. Очевидно е, че църквата в епохата на глобализацията се насочва именно към Латинска Америка, където днес е центърът на света.

За първи път в историята на църквата имаме папа йезуит. Но най-съществено е името Франциск - на един от най-популярните светци, който се характеризира със своята бедност и послание за мир и любов. Проведената интронизация на новия папа прави впечатление като максимално опростена, без излишно разточителство. Важен знак е, че пръстенът, който получи Светият отец, не е златен, а сребърен, а палиумът като израз на неговата пастирска власт не е неговият собствен, а на предишния папа.

Така Франциск показа приемственост. Свидетели сме на промяна в схващането на самия папа, който не се представя като върховен суверен на целия свят, а е римският епископ - пръв сред равни. Това е голямото послание на тази церемония. С думите "Не се страхувайте от добротата!" папа Франциск подема думите, с които Йоан Павел Втори се изкачи на стола на Свети Петър с посланието "Не се страхувайте!", пише vsekiden.

Днешният папа допълни думите и призова да не се страхуваме от добротата. Това е голямо послание. Другият му зов не е просто грижа за бедните, защото всички църкви винаги са се грижили за бедните, а един повик за реформи - самата църква да стане по-бедна. И папата показа това - той ще го направи преди всичко с личния си пример - на една строгост, простота и бедност. Това ще означава и нови реформи в самата Ватикана и Католическата църква, които Франциск още не е обявил, но за които явно има намерение.

Ще видим в каква посока ще бъдат, но при всички случаи ще бъдат свързани с изчистването на този образ на църквата, който е свързан с финансови скандали и с прекалено голямо богатство. И това обаче не бива да се схваща прекалено опростено, защото ако от църквата изчезне цялото това голямо богатство, натрупано през тези 2000 години - на литургията, на церемонията, тя не би била Католическата църква. Същото се отнася и за Православната църква - и тя носи своето историческо наследство, съкровищно богатство.

Не мога да не отбележа, че присъствието на православния свят на интронизацията е знак за обновление на християнския свят, който трябва да се сплоти и да преодолее остарелите и в крайна сметка чисто политически различия. Жалко е обаче, че на церемонията не бе изпратена българска църковна делегация - ние не изпратихме дори митрополит. А Българската православна църква и нашата общественост трябва да помнят, че в Рим е гробът на Свети Кирил, че Българската православна църква винаги е играла роля между Изтока и Запада и ние сме продължителите на делото на Светите братя Кирил и Методий.

Но рискуваме светът да не знае и да забрави това, защото има други славянски страни като Словакия, Хърватско, Македония, Русия, Украйна, които претендират за това наследство и успешно ни го взимат. Затова се надявам, че през тази година нашият патриарх Неофит ще отиде на поклонение на гроба на Св. Кирил, макар че никога досега български патриарх не е ходил да се поклони на гроба му. Така светът ще види, че имаме една представителна личност за нов патриарх, България може да влезе отново в световните новини и да вдигнем самочувствието си като нация. От сърце пожелавам това да се случи.

Снимка: vsekiden