Аз съм собственик на модна къща и в началото исках да популяризирам марката си. Още в първите дни обаче забравих за външния свят и Къртицата стана всичко за мен. Раздадох се за тази игра. Постоянно сънувах участниците. Така че причината да вляза е съвкупност - моето личностно израстване, популяризирането на марката ми, самата игра - всичко.   

Кои са най-добрите играчи от тези, които останаха в Базата?
Моите фаворити са Марина и Любо. Силните играчи са тези, които успяват да оцелеят до финала, но не сменяйки позициите си, за да се нагласят спрямо Групата, а тези, които успяват, казвайки каквото мислят. А Любо е точно такъв играч. Безкрайно много го харесвам и ще го подкрепям.

С какво ще запомниш Денис Родман?
В момента, в който Денис влезе в Базата, всички се промениха тотално. Аз лично не видях нищо лошо в него. През цялото време той коментираше с мен как смята да провокира някои от участниците. Той отлично знае, че скандалът продава.

Имаш ли наистина някаква закачка с рапъра 100 Кила?
Явор е един от най-близките ми хора в Базата. Заедно с Марина. Те са хората, които успяха да достигнат най-близо до мен. Това, което мога да кажа за него, е, че се чувствам много добре в компанията му. Видях едно прекрасно отношение от него. Не знам накъде ще тръгне нашият път. Определено мога да кажа, че не ми е безразличен и в Базата съм се държала с него, следвайки изцяло вътрешните си убеждения. Не съм играла роля. С Явор нямаме абсолютно никакви уговорки. Не мога да кажа, че съм фен на който и да е изпълнител, но много се забавлявам на парчетата му. В България единствената музикална индустрия е попфолк индустрията, а Явор успя да пробие в друга сфера и хората го обожават. Докато бяхме в Базата, той имаше участия всяка вечер и всеки път когато се връщаше, беше толкова зареден. Според мен феновете много го обичат.

Усещаше ли се разделение между известните и неизвестните в Базата?
Спрямо мен не смятам, че по някакъв начин някой е проявил различно отношение. Може би в началото, когато влязохме, много от хората се познаваха и свормираха своята групичка, но по-нататък абсолютно всички бяхме заедно. Например Вили се чувстваше много изолирана. Тя постоянно повтаряше "вие всички сте певци, манекенки...", поставяше на пиедестал известните, но след известно време дори и тя се интегрира. Сега например е много по-спокойна. Всички й помогнаха за това.Дори сега поех инициативата и помолих продукцията да й изпратя един куфар с дрехи, с които да може да се облича, да се чувства красива. Тя носеше някои мои неща въте и до някъде знам какво и стои добре и какъв е размерът й.

В реалния живот само с моделиерство ли се занимаваш?
Всичко започна, когато бях на 12. Тогава бях още по слабичка и хилава и абсолютно нищо, което се продаваше по магазините не ми ставаше. И аз се качвах на тавана, събирах някакви дрехи и започвах да режа. От тук ръкав, от тук нещо друго и си сглобявах тоалет, който да облека. В началото имаше коментари от рода на "Виж я тази, облякла на баба си дрехите", но аз не им обръщах внимание. В един момент обаче, всички хора започнаха да ме гледат, някои от тях да ме питат от къде съм взела дрехите, а трети искаха да им направя същите и аз често им казвах, че някой ден и това ще стане. Така през следващите 8 години придобих качества, които ми помогнаха да създам марката си. Сега в момента, в който в съзнанието ми се роди една дреха, до половин час я имам не просто на ниво скица, а на технологична скица готова за шиене. Иначе реших да стартирам собствен бизнес, докато учех в Англия. Тъкмо завършвах първата си година в университета и както един ден си стояхме с мои приятели аз им казах, че се връщам в България, за да отворя магазин и да разбера дали има бъдеще хобито ми. След като се прибрах, споделих с майка ми идеята си, а тя ме посъветва да не бързам толкова много. С нея стигнахме до споразумението просто да даваме дрехите във вече работещи магазини, за да видим дали ще се купуват.