Великден е много по-малко комерсиализиран от Коледа, която е любимото време на търговците, покрай милиардите пласирани подаръци и всички други утвърдени брандове – дядовци, джуджета, елхи, чорапи и манджи. В Западна Европа, а според мнозина това си е католическа традиция, яйцата по Великден са най-силният маркетингов продукт около празника. Истината е, че шоколадът в съвременния му вид е познат едва от края на 19-и век, така че този номер си е чист комерс, измислен от хитрите италианци, пише Супер 19'.

Независимо от това обаче цяла Западна Европа заравя яйца в дворовете около къщите и кара децата си да ги търсят. Те са щастливи да ги намират, както по Коледа откриват подаръци в чорапи край елхи и огнища. Но често шоколадовите яйца стават жертва на кучета.

Четириногите често изкопават сюрпризите за дечурлигата, докато се разхождат по дворовете и така застрашават основната атракция на празника.

Православието в това отношение има своя традиция, макар и почерпена от езически времена. Дори социализмът не можа да изкорени с целия си атеизъм и никога не посмя да отмени боядисването на яйца за Великден. Според каноните на българщината, те трябва задължително да бъдат червени. Да бъдат наречени за здраве и щастие. Именно за това се провежда и така нареченото „чукане” или „борба” с яйца. А победителят, най-здравото яйце или „биячът” в къщата се заравя в земята, за да растат здрави и цветята, и зеленчуците, и плодовете в двора. И така до другата година.

Истината е, че тази традиция не е нито православна, нито българска. Тръгва още от древния Китай и древния Египет, където вапцали в червено яйца на собствените си празници на плодородието. Защото яйцето открай време е символ на новия живот. Това го и свързва с Великден – празника на пролетта.

От най-старите култури боядисването на яйца преминава в римската традиция, а оттам – в християнската, независимо дали в Западната или в Източната империя, дали старт съответно на католическата и на православната църква.

Бедните евреи получавали яйце. Това ставало, когато в домовете им по някакъв повод гостували по-богати техни съграждани. Християнската легенда пък е, че когато Мария Магдалена – жената до Христос, била приета от римския император, тя му поднесла като дар яйце. И то точно обагрено в червено – цвета на кръвта заради разпъването на Христос. Така традицията била прихваната от християнската култура и продължава да се спазва повече от 2000 години до ден днешен.

В някои държави като Полша и Русия например, много популярни са дървените яйца. Те се багрят художествено не просто в цвят, а и с много орнаментика и са превърнати в истинско изкуство.

Шаренията е модна тенденция в багренето на оригиналните кокоши яйца. През последните десетилетия багренето в различни цветове, извън аленото, е част от маркетинга на Великден. У нас е прието поне първото боядисано яйце да бъде червено, да го е вапцала най-старата жена в къщата и да го е сторила на Велики четвъртък или на Велика събота, непосредствено преди Великден. Навремето боите са били естествени – червеното например идвало от риган, а другите цветове се получавали от коприва – зеленото, от орехи – жълтото и т.н. Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или в най-ново време с цветни моливи.

Другият маркетингов символ на Великден, който отново не беше отменен от социализма дори, е козунакът. В съвременната култура той е машина за пари.

В хит го превърнаха отново италианците. Тяхното панетоне, или хлебище в превод, е досущ като нашия подсладен хляб  със звучното име козунак. В ново време, освен захар и ядки, той се обогатява и дори се покрива с шоколад и всякакви други приумици на бизнеса.

Иначе обредните хлябове също са древна традиция, дошла преди времето на християнството. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце поне по нашите традиции. В България, също както и яйцата, козунаците се замесват в четвъртъка преди Великден, известен още като Велики четвъртък. Комшиите в Гърция пък се приготвят в петък.

Съвременният козунак във вида, в който го познаваме – бухнал и пухкав, се прави от 17-и век във Франция и Италия. С помощта на новите технологии, модерните типове козунак траят до 6 месеца и затова се продават  на огромни купове в пъстри кутии, които виждаме и в българските хипермаркети.

В западния свят Великден е свързан и със заека, познат най-малкото от великата книга за Алиса. В съвременността той присъства на празничната трапеза преди всичко като шоколадово изделие. За разлика от агнето, което върви по Великден у нас, което особено при сливането на най-великия празник с Гергьовден, и се сервира в печено състояние.