Любомир Жечев стана победител в първия сезон на Къртицата по TV 7.  Той спечели оспорваната игра, след като показа умения в изпитанията, бързина на тестовете, а  и почти 70 процента от зрителите гласуваха за него.  Любо е на 25 години. Завършил е журналистика в СУ Св.Климент Охридски, издавал е списание, работил е в няколко телевизии. Развива собствен бизнес.

Определя себе си, като наблюдателен, умен и досаден, комуникативен и безпардонен. Обича да говори, така преодолява напрежението. Иронизира всичко. Нещата, които биха подобрили живота му са: пари, книги и нашествие от извънземни. Не се страхува от нищо. С парите, спечелени от Къртицата смята да разшири бизнеса си. Най-лошата му черта е, че бързо огладнява. Не е суеверен, но има любими чорапи. Мечтае да бъде велик и да бъде пример за подражание.


Станахте любимец на публиката и спечелихте Къртицата с голям зрителски вот?
Да, с близо 70 процента и смятам, че е сериозно постижение. Благодаря на хората. Вярвах, че ще спечеля. Още на първия кастинг го казах.  Още повече, че в играта се иска да разкриеш кой е къртицата и да покажеш добра подготовка в игрите – нещо, което имах. Не знаех, че накрая зрителите решават. В интернет видях във форматите в други страни, че финалистите са се явявали на тест и който познае най-много верни отговори печели. След като разбрах, че при нас ще има вот, си поставих за цел да бъда сред първите трима финалисти, да дам всичко от себе си и да покажа, че съм достоен, а  оттам - каквото сабя покаже.

Според вас с какво се харесахте на хората?
Заради това, което ме упрекваха другите - че съм изцяло потънал в играта и гледам всичко, което се случва около нея, а и в някаква степен играя сам за себе си.  А играта го предполага, механизмът й е такъв, че няма как да има отбор, тъй като има Къртица и в някакъв момент се елиминираме. Не съм отборен играч, казвал съм го и преди. Това, което кара всички да изглеждаме като един отбор, е желанието на всеки да даде всичко от себе си и да покаже, че е достоен за финала.

Имаше ли трудни моменти в играта през тези три месеца?
В началото ми беше най-трудно с камерите и че всичко, което правиш, се снима. Не мога да кажа, че съм го преодолял напълно,  но с течение на времето се адаптираш. Трудно беше това, че те снимат, а и че си в изолация. Неудобство е да знаеш, че някой те наблюдава.

Играехте ли роля в шоуто?
Бях себе си, но това не означава, че не съм имал и стратегия. В тази игра, както и в спорта, бизнеса и всяко начинание, което изисква успех, е добре да имаш стратегия и план. Това не означава,  че събитията винаги се припокриват с това, което си мислил.

Останалите участници често ви обвиняваха, че сте прекалено амбициозен?
Давам всичко от себе си, когато искам да постигна нещо. В живота нищо не е на всяка цена, същото важи за играта. Давам си сметка и нямам болна амбиция. Когато не успея в нещо, си правя изводи и търся преди всичко вината най-вече в себе си, а не в околната среда, обкръжаващите фактори. В живота се опитвам да търся грешките най-вече в себе си. Смятам, че това е и път да намериш себе си. Не бих направил компромис с нещо, което смятам за недостойно и е предателство. Не бих направил нещо с цел измама, за да се облагодетелствам.

Как се насочихте към спорта?
Израснал съм в семейство на спортисти, родителите ми са учители по физическо. Аз съм тренирал баскетбол от малък, още тогава исках да побеждавам. Спортът дава дисциплина и калява характера. Неслучайно повечето спортисти, след като приключат спортна кариера успяват във всичко.

Кое е в състояние да ви ядоса?
В играта – бариерата, след която изпадаш в състояние на яд и ярост, е по-ниска, тъй като си изолиран. Общуваш с едни и същи хора, с течените на времето ти стават неприятни в някаква степен, тъй като слушаш едни и същи неща, нямаш разнообразие, не можеш да избягаш от това нещо. Това по-лесно може да те накара да избухнеш, особено когато чуеш неща за себе си, които не са верни. Поне за мен това беше основната причина да избухвам в играта. Може би трябва да се контролирам повече.