Веселка спечели Фермата

Веселка Маринова е големият победител в петия сезон...

Пиеси за деца с премиера на Панаирът...

Как да избелите ушите си, ако сте вълк? Могат ли...

Дете видя духа на Дънов

отпечатай новината

20.08.2013 09:45 | Видян 2142 пъти | Гласували 1

Дете видя духа на Дънов

На 19 август тази година, когато последователите на Учителя Петър Дънов отбелязват Божествената нова година, край Седемте рилски езера чужденците бяха повече от българите. Те бяха дошли от Русия, Япония, Дания, Франция, Полша, Англия, Шотландия, Швейцария, Италия. Според някои тази година на Рила са се качили и последователи на Бялото братство от Турция, Индия, Азербайджан, дори от Перу и Чили, пише vsekiden.com.

Така традиционното число от около 2000 души, играещи паневритмия на 19 август край езерото Бъбрека, това лято бе надхвърлено. Което потвърди тенденцията от последните години на Рила да се събират все повече последователи на Учителя Петър Дънов. Още повече бяха и децата на тазгодишната Божествена нова година при Седемте рилски езера.

Именно дете видя духа на Учителя. 6-годишният Данчо се гонел с други деца, когато изведнъж спрял и започнал да сочи с пръст, разказват очевидци. „Вижте, вижте, един бял голям човек танцувах и се смее", викнало момченцето. Другите деца вторачили поглед и замлъкнали. Никой от възрастните не видял духа на Учителя, но мъж от Франция разказал как групата деца се подредили в кръг и кротко започнали да изпълняват упражнения почти като в паневритмията. Това продължило малко повече от пет минути. После Данчо говорел с широка усмивка, че големият бял човек имал дълга брада и накарал децата да танцуват заедно с него. Мъжът не говорел, но децата всичко разбирали, защото белият човек им казвал да се радват, казало още момчето на изненаданите си родители.

През лятото на 1929 г. Петър Дънов за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера. От 1934 г. започва работа върху паневритмията - цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм".

Началото на физическата година според учителя Петър Дънов е на 1 януари, на Духовната година - на 22 март, а Божествената нова година започва на 19 август и тогава се провежда съборът на последователите на Дънов - Бялото братство. Обикновено това става край петото езеро на Рила - Бъбрека, на Преображение Господне по стар стил. Тогава става „събор на Слънцето с представители от всички планети", обяснявал на учениците си Петър Дънов. „За 19 август - съборния ден, ще се приготвите като за Великден.

Ще се измиете, ще се облечете с най-хубавите си дрехи - бяло палто и бяла шапка", учел той последователите си. Чисто облечени, те играят паневритмия - танца, в който се съчетават ритъм, музика, движение и мисъл. Ангелите нямат петна по дрехите си, затова внимавайте да сте като тях, предупреждавал Петър Дънов. Всяка година членове на Бялото братство играят паневритмия на платото край езерото Бъбрека. Ритуалът включва движения, музика и стихове. Музикантите се разполагат в центъра на кръга. Включените музикални инструменти също не са ограничени, но с предимство се използва цигулката.

Според последователите целта на танца е постигане на хармония с природата Бог, Вселената. Играе се в кръг, а танцуващите обикалят в посока, обратна на часовниковата стрелка. Паневритмията има три дяла. Първият съдържа 28 упражнения, вторият се нарича „Слънчеви лъчи", а третият - „Пентаграм". Запознатите с тази духовна наука разглеждат паневритмията като духовна практика, повлияваща благотворно физическото и духовното здраве чрез създаване на пълноценна връзка между силите на духа, душата и тялото на човека. При практикуването й човек черпи от живите енергии на природата и влиза в синхрон с природния ритъм. Паневритмията съдържа дълбока философия - в нея чрез движение и музика са изразени ключови моменти от психическото и духовното развитие на човека. Тази практика е средство за самоусъвършенстване, разширение на съзнанието и придобиване на добродетели.

УЧИТЕЛЯ ЗА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ СИ: „Този, който прави добро със слово"

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в България - тогава официално част от Османската империя, село Хадърча, днес Николаевка, област Варна. Петър Дънов е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 - 1865), български възрожденски деятел за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830 - 1918) е първият български свещеник във Варна.

През август 1888 г. Дънов заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси. Завършва я през май 1892 г. През есента на 1892 г. започва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина. През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна и отказва предлаганата му длъжност на методистки проповедник. През 1896 г. издава книгата „Науката и възпитанието", в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век.

През 1897 г. Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", в което по-късно членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоименов, Пеню Киров, Анастасия Желязкова и Милкон Партомиян. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил". Така той застава в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в „Синархическа верига" (1906 г.) и Всемирно бяло братство (1918 г.), а последователите на Дънов започват да го наричат Учителя. Според тяхното гледище, след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в публикации едва в началото на 30-те години на XX век.

Според някои източници етимологията на името Беинса Дуно е със санскритски корени и според една от интерпретациите може да се преведе като „Този, който носи доброто чрез слово". Според други негови последователи, името е с корени в така наречения ватански език, който според Дънов е първичният протоезик на човечеството. Самите последователи на Дънов не са единни в тезата за произхода на името. Теологът Светослав Иванов твърди: „Беинса Дуно е окултно име, отразяващо духовното и творческо взаимодействие между Господ, Учителя Петър Дънов и учениците Му при съвместна работа върху словото, музиката и паневритмията".

 

автор: СЛАВА

Етикети: , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !