Първото гадже на Лияна се появява в живота й, преди да завърши. Тогава тя е на малко под 17 г. и има нужда от някого да я закриля. „В онези времена момичетата, които изглеждаха малко по-добре, бяха като примамка за мъжете от различните групировки. Те идваха в училище дрогирани, трошаха, закачаха ни. Ако един такъв мъж те искаше, те имаше по един или по друг начин. Положението беше много страшно. Ако знаех, че времената така ще се променят, може би щях да чакам до днес човека, когото искам. Именно в онези времена срещнах първия мъж в живота ми. Случайно, след една тренировка. Бях с мокра вързана коса, с маратонки и сак, не бях тръгнала на лов за мъже. Дори въобще не мислех за гаджета, преди този мъж бях целувала само едно момче. Започнахме да излизаме двамата. Приемах го като покровител, докато не разбрах, че има към мен не само приятелски намерения. Станахме гаджета и бяхме доста време заедно.

Въпреки името, което имаше, и въпреки че много хора не го харесваха, за мен той беше добър учител и много ме обичаше. Показа ми най-грозната страна на живота и ме накара да се отвратя от нея. Водеше ме на места, където хората правеха какво ли не, и ми казваше: виж ги, това е отврат, помия. Искаше да съм неговото чисто създание. Да съм различна от всички. Много държеше, като завърша училище, да заминем да живеем в Щатите и да следвам там“, разказва певицата в тв интервю. Малко по-късно го застрелват пред очите й. „Това, което видях, са виждали и преживявали единици. Ако ми се случи сега, мисля, че няма да го преживея. Едно е да гледаш по филмите как стрелят по някого, друго е пред теб да застане човек с пистолет и да убие този, на когото държиш. Случи се една вечер, много близо до дома ми. Всеки ден минавам по тази улица, но и досега си обръщам главата на другата страна. Не искам да се сещам какво стана там.

След убийството беше ужасно. Дълго ме размотаваха по полиция и следствие. Получавах и заплахи по телефона, защото бях свидетел, а убиецът не беше маскиран. Заплашваха и родителите ми. Това като че ли ме накара да се отдръпна от борческите среди. Да, пяла съм им, печелила съм от тях и макар че продължаваха да се отнасят добре с мен, може би от уважение към приятеля ми, защото знаеха колко държеше на мен, тези хора вече ми бяха неприятни. Покрай убийството разбрах две неща. Първо, че трябва да разчиташ само на себе си. И, второ, че за да си щастлив и да си харчиш парите с удоволствие, трябва да ги изкарваш по нормален начин. Няма нищо по-хубаво от това да си лягаш и да се събуждаш спокоен. Да знаеш, че ще видиш близките си живи. Твърде малка ги разбрах тези неща“, откровенна е първата братовчедка на Коцето.