Господин Стефанов, как се добрахте до секретния доклад на службите от  1991 г., който обяснява “назначаването” на няколко от митичните  милионери на прехода с превръщането им в повелители на каналите за  контрабанда? Този доклад, ако съм разбрал правилно, е основата на Вашата  книга за мафията от КГБ до ДС, чиято поява взриви пазара и върхушката  тези дни...
Докладът ми го даде депутат от СДС. Този човек бе дългогодишен член на парламентарната комсия за вътрешен ред и сигурност и си даваше ясна сметка за написаното в документа. През годините няколко пъти се е вдигал шум и са ставали дори скандали, свързани с този доклад. Стигна се дотам бившият вътрешен министър Георги Петканов по време на управлунието на НДСВ, да отрича, че е получавал такъв документ от предшествениците си. Ако имало такъв, бил изчезнал мистериозно от касата на министъра. За немалко политици е доста удобно този доклад да бе изчезнал, защото в него се описва структурата на Държавна сигурност, как и по чии заповеди е работила и пр., а те не искат тези неща да се знаят. Описват се също нелицеприятни неща, които показват, че става въпрос за репресивен апарат, който е използван и за незаконни дейности като например контрабанда на стоки. По този начин се развенчава твърдението на бивши началници и служители в ДС, че са защитавали интересите на страната, а не на БКП. Докладът е важен документ, който разкрива една неудобна истина. По време на прехода някои хора преживяха трудни моменти заради това, че са били агенти и сътрудници на ДС, но самите офицери, служители и началници не понесоха никаква отговорност. Имаха си алиби, че са изпълнявали заповеди. Този документ ги опровергава.  

Като единствения автор, пишещ по темите за големите убийства, който лично е познавал жертвите като Илия Павлов и Андрей Луканов - лесно ли се разкрива тъмната страна на хора, с които сте били повече или по-малко близки? Какво ви предизвика да го направите и защо другите техни пишещи познати мълчат?
Понякога не бива да се поддаваш на чувствата. Много неща са говорени и изписани за тези двама души. Още много тайни чакат да бъдат извадени на светло. И досега не е ясно, защо баретите, които са охранявали Луканов, два дни преди разстрела му са помолени от него да не идват повече. Те обаче не са разпитвани по делото за убийството му. Това е не просто нелогично, това е подлост спрямо истината. Сякаш разследващите и магистратите са имали задача да прикрият този факт. Малко се знае и за конфликта между Луканов и Павлов. Такъв е имало и е бил сериозен. И двамата са се съревновавали за сърцето на милионера и шеф на Газпром Рем Вяхирев.

Какви са вашите лични версии за едното и за другото убийство и има ли връзка между тях?
Има сведения за изостряне на отношенията им до степен на закани. Тези неща един ден ще излязат. Някои хора, които сега мълчат, ще проговорят. Всичко по реда си. Странното в убийството на Илия е омаловажаването на мотивите. Кой има мотив той да бъде убит? Кой печели най-много от смъртта му? Елементарни въпроси. В малка страна като България не е толкова трудно тези неща да се установят. В Ню Йорк живеят близо 23 млн души.  Там разкриваемостта на умишлените убийства е около 70%. България е 7,3 млн души, но разкритите поръчкови екзекуции са нула.  Уважавам много качества, които са притежавали тези двама мъже, но други не. Те като всички останали са имали достойнства и недостатъци. В България има традиция да се митологизират някои хора.
Колкото до Луканов – убийците му бяха заловени, осъдени, а след това оневинени. Така се е произнесъл българският съд в различните инстанции. Някой сигурно не заспива лесно. В обществото останаха съмнения.

Най-много политика, покрай големите пари, виждате в убийството на Емил  Кюлев, бихте ли обяснили защо?
В разследването на това убийство също са подминати въпросите за мотиви и полза. Този човек е имал влияние в банковите среди, в бизнеса, в политиката. Бил е приятел с президента Георги Първанов. Той бе убит на т.нар. правтелствено трасе, което е накичено с камери като коледна елха. Къде са тези записи? Защо НСО не се е задействала както е по план, когато стане нещо от този род? Някой трябва да „осигури” подобно бездействие. Това може да направи човек нависоко в йерархията. Някой ден може да се окаже, че всичко е било заради любов, изневяра и предателство, от което ще стане хубав филм, ако има кой да го направи. Трябва да помисля за такава книга...

Има ли неговото убийство връзка с това на Георги Илиев?
В публичното пространство циркулират толкова версии и митове, че някой човек с добро въображение може да сглоби много любопитни сюжети. Кюлев отпуснал „кух” кредит на Георги Илиев, след убийството на последния съпругата му и негови авери отишли да си ги искат, отказали им и ето ти повод за убийство. Става, защо не? Но в криминалистиката все пак главна роля играят фактите и доказателтвата. А преди тях - куршумите. Някой ден историците ще имат голяма възможност за изява. За спекулации също.

Всеки ли от убитите големи босове дължи смъртта си на “откъсването на  опашката на гущера”, на еманципирането си от своите създатели и как  някои от т.нар. едри капиталисти успяха да оцелеят?
По-скоро заради откъсването им от действителността. Повечето от тези хора никога не са възпитавани да живеят като милионери. Парите и славата се оказаха непосилна тежест за тях. Те дори не знаеха как се прави бизнес в пазарни условия, а налучкваха „ваксата” в движение. Зя някои от тях се твърди, че били много умни, находчиви, упорити и пр. Дрън, дрън. Никой не може да ме убеди, че в школата в Симеоново са учили Емил Кюлев на финанси. А той от милиционер стана два пъти банкер на годината. Колкото до гущера и неговата опашка, трябва да бъде питан Георги Кадиев от БСП – той е писал тази статия по поръчка на Илия Павлов и по идея на Димитър Иванов от Шесто, който тогава е вицепрезидент на Мултигруп. Аз лично не я намирам за толкова фундаментална. Но е факт, стана известна и се цитира до днес.

Кога ще се освободим от кукловодите, след като за близо четвърт век от 10 ноември 1989 г. това се оказва мисия невъзможна?
С повече интелигентност и откритост. Приемаме за нормално световни звезди да описват и да споделят, че са били зависими от алкохол, от наркотици. Западни политици признават грехове, каквито нашите и на гилотината не биха признали, за разкаяние да не говорим. Свикнали сме с лъжата, както с боклуците по улиците. Когато започнем да съзряваме като граждани, на които чиновниците са им длъжни, а не обратното, ще се дръпнат и кукловодите. Те се хранят с нашия страх, вампири, които вместо кръв, смучат от нас боязън и нерешителност.

Какво е чувството човек да се върне от отвъдното, както Вие сторихте след ужасяващия побой над Вас преди пет години?
Не го осъзнаваш веднага. Процесът е дълъг. Със сигурност обаче ставаш по-мъдър. В смисъл, че започваш да цениш неща, на които преди това не си обръщал голямо внимание. За мен лично дори ходенето на гробища придоби друго значение. Там са погребани близки хора, с които живоът ти е бил свързан, които са част от историята на твоя живот. Не можеш просто да ги зачеркнеш. Не става. Ако пък си го направил все пак поради няакви тъпи мотиви или необразованост, значи си мъртъв преди да си умрял.

Какво е непростимо?
Много неща трудно се прощават, но преднамереното престъпление, замисленото предателство наистина са особено гадни. Французите казват: „Малкото наказание води до нови престъпления”. Господ наистина е над всичко, но не бива да разчитаме той да свърши някои важни неща, които са по силите на самите нас. Не всичко е за прощаване.

От какво се страхувате?
От много неща, но няма да ги кажа. Скачането с бънджи невинаги е доказателство за смелост. Понякога е опит за оригиналничене, понякога е глупост и доказване нещо на някого си. Същото е и с безразсъдното каране на кола. Всеки ден загиват хора от този комплекс и въпреки това продължават да се доказват. Какво доказвате, бе хора? Профанизацията взима много жертви в общество като нашето, което от години живее практически без ценностна система.

В какво вярвате?
В това, което виждам. Не е задължитело да ми харесва. Иска ми се да вярвам, че внуците ни ще ни помнят, но не съм сигурен в това. А и не знам дали ще остане добър спомен, защото имам съмнения, че не свършихме кой знае какво.

Коя мисъл винаги Ви води напред и коя е книгата, която промени живота Ви?
Харесвам израза: „Ти никога няма да бъдеш сам”. Така се казва химнът на футболния отбор Ливърпул. Песента е написана от американски композитор, по повод смъртта на негов близък приятел. Страхотно послание. Вдъхва живот. Дава надежда.  Колкото до книгите... Прочел съм доста книги, не мога да отделя една като най-важна. Няма да е сериозно, нито честно. Но харесвам много Солженицин и неговата Ракова болница. Обичам и Труман Капоти. Тортила флет на Стайнбек. Разказите на Йовков са цяла вселена. Осески разкази на Исак Бебел. След първите операции имах нужда от Джек Лондон и Белю Пушилката. Възхищавам се на Сан Антонио. На Педро Хуан Гутиерес също. Дан Браун и Коелю не са в моя списък.

Коя е най-голямата Ви загуба?
Родителите. Родителите. Родителите...

Колко важни са парите за Вас?
Важни са за много неща, но не на всяка цена. Човек прави компромиси, за да печели, но не бива да свиква и да прекалява. Парите са нужни, защото качеството на живот зависи от тях.

Вие щастлив човек ли сте?
Не знам какво точно означава това. Ако включва да имаш и да обичаш близките си хора, значи да. Да гледаш слънцето, а край теб да шумоли река също е щастие...

Когато се озовете пред Господ, какво ще му кажете?
Можех да отговоря, че вече съм бил на тази среща... По-важно е да вярваш в него. На всеки 12 минути умира по един българин, в света всяка секунда умират стотици хиляди. Голяма ще да е опашката...