Преди да ориентираме езика си към използване на марки, чуждици и цитати, не би ли било по-добре първом да сме научили какво е мотика, кюрек, кьотек, асма, булгур, да сме се разхождали по центъра на Семчиново, да сме пили алтай на главната в Мокрище, Паталеница или Бошуля. Така, чини ми се, светът се опознава по-добре, красотата му става по-плътна, обстоятелствата по нашите претенции за европейци стават по-бистри, мозъкът започва да разпознава ситуациите много по-добре и е много по-трудно да бъде подведен. Защото подведеният от реклами, вестникарски бъркотии и вътрешно-градско шушукане мозък, ражда ялови определения, мечти, свойствата му се свиват до една копирна машина на лесното, достъпното и привидно правилното.

Мозъкът ,предвиден да съществува и ръководи едно човешко същество на определено място на Планетата е и също така планиран и подреден, според географското положение на приносителя си. А приносителят вместо да го храни с билки и поезия, го тъпче с Люи Витон, Прада, Версаче и форуърдване, копи пействане, както и думи, чието значение наистина не му е съвсем познато. Изречението Бабина ти трънкина внася едно заоблачаване в българския мозък, като игнорира и неглижира мъдростите от вечността, спомените, опита на възрастните. И не бих искал пък, всичко , което младите знаят да бъде доставено от бабиния инкубатор. Защото, ако бабата е писала с калем, майката с перодръжка, а леля  му на пишеща машина, днешният млад вече скача директно на таблет. А таблетът не носи историческата обремененост и не пази простора на интелектуалните и човешки широти. Той обслужва временната, безплътна и безхарактерна нужда от модернизиране, имитация на благосъстояние и дори квартално и училищно съревнование.

Пък и как по-яко звучат поствания като ”Jazh mi guza, kopele” или „Glej sja, nea sarazpraaame.” Направени съвременно и модерно и разпратени с едно натискане на тъч скрийна. Къде си вярна ти, Любов народна и за какво се използваш, когато поданиците ти са се подали на друго верую, водят друга политика на опазването ти- тази на харесването на статуси, постването на такива и хейтването им. Иска ми се да съществува един лиезон между бабините заръки и съвременното онлайн или live поведение. Да я има пъпната връв, която като ластик да ни предпазва да не цопнем в локвата или да паднем от ръба на скалата.

Иска ми се и бабите да отидат по-далеч от традициите си, защото и те трябва да се ъпдейтват не по-малко от внуците си. За да ги настигат или следват право пропорционално с изискванията на времето. Но като стриктен пастир, да ограничават залитането им извън пасбището, че и да се върнат и да заснемат бабината действителност с таблета си и да я постнат гордо, вместо чепиците Прада и портмонето Витон. Благодаря.