Отиде си Чочо Попйорданов, сбогувахме се с Рангел Вълчанов. Христо Мутафчиев обаче е сред тези, които успяха да преборят смъртта и ето какво споделя той по тази тема:

"Това не е нещастие. Това е нормалният ритъм на живот. Точно това си говорих и с един приятел преди малко. Ние, хората, не осъзнаваме защо сме на тази земя, какво ни е присъствието, какво представлява нашето живеене на тази земя. Виждаме живота си само от едно измерение.

Съществува живот и на друго измерение, където душите изживяват нещо напълно различно. Това не го осъзнаваме и затова живеем изключително битово. Защото човек в крайна сметка като човешко същество, създадено и пуснато на Земята, го има в две същества. Като опаковка и като душа. Опаковката служи на душата като автомобил, за да отиде все едно от Бургас до София. А в едно друго измерение душите ни пътуват без нужда да имат тяло. Това е пълна свобода"

Той е категоричен, че не е видял лично това измерение, а възприема тукашния живот като подготовка за него. За да онагледи това измерение, той показва снимка на Чочо Попйорданов. "Ето това е другото измерение. Ето този човек живее вече истински. Няма нужда да го сънувам. Аз го усещам, той е тук. И си говоря с него. Всеки ден. Караме се, псуваме се. Говорим си.

Ето например онзи ден изпуснах снимката на Ал Пачино - той му беше любимият актьор. И му се скарах: "А бе, Чочо, какво правиш?". Говорим си постоянно", обяснява Мутафчиев, пише nauho.bg.

Снимка: blife.bg