Станка Златева бе избрана от зрителите на Нова ТВ за Любимата звезда на България и победител във ВИП Брадър. „За мен беше чест, че се запознах с хора с толкова големи сърца“, бяха първите думи на победителя в риалитито. На финала тя се бори с модела Мариан Кюрпанов, който се класира на второ място. Наградата на Златева бе плакет с логото на риалити предаването, както и хонорарът, който е договорила предварително с продуцентите. Състезателката по борба е носителка на два сребърни олимпийски медала, петкратна световна и шесткратна европейска шампионка. Тя е и първата българка, участничка на Олимпийски игри в женската борба (2004 г.), както и първата българска световна шампионка по борба (2006 г.). Родена е на 1 март 1983 г. в с. Крушаре, Сливенско.

Как отпразнувахте победата във ВИП Брадър ?
Събрахме се с приятели и разговаряхме много. Но не можах да спя. Чух се с майка ми по телефона, която каза, че ме подкрепя и че всичко е наред. Страхувах се да не изложа близките си. Не искам да се срамуват от мен.

Каква беше целта ви от участието в предаването?
Исках да видят, че такъв човек може да носи резултати. Защото има много деца – в малките градове, в малките селца. Един такъв човек – нормален, е пример за поколението. Не да си мислят, че трябва да си на някой син и да те бута, за да постигнеш успехи. Нека разберат, че и от малкия град могат да тръгнат, и пак да достигнат до същите тези успехи. Това послание е много важно за поколението след нас.

Вие какво искате да дадете на младото поколение?
В момента аз само мога да им дам пример, а те да се стремят да продължават напред и да искат да станат някой. Това е поне засега, защото аз все още съм спортист и само това мога да правя. Когато един ден се откажа и реша, че повече няма да тренирам, мога да стана треньор - човек, който отговаря и показва, за да видят накъде да тръгнат.

Да се върнем към предаването. Защо така и не се разбрахте с Мира Радева вътре в шоуто?
Мира няма да играе никаква роля в моя живот. Навън аз не я харесвам като човек.
Казах й, че не искам да комуникирам с нея и в това няма нищо лошо. Аз прощавам и отдавна съм й простила. Все пак съм доволна от живота си. Имам най-добрите приятели, имам семейство, имам всичко, което ми е необходимо. Няма перфектни хора, но важното е приемаш човека и с отрицателните му качества.

Защо тогава успя да ви разплаче?
Това е заради един разговор с нея, когато ми каза, че трябва да нося повече поли и рокли. Но съм преценила за себе си, че не мога да се обличам в рокли. Просто, защото не ми отиват. Имаше една мисия, заради която трябваше да ме гримират и да се облека елегантно. Така ме свалиха на нивото на Мира Радева. Беше ми тъпо. Ако съм слаба - да. Но на жена с моята физика такива дрехи не отиват. Затова бях малко афектирана.

Имахте ли хубави моменти в Къщата?
Най-весело беше, когато се шегувахме със съквартирантите. Не се впрягахме да се правим на готвачи, просто се забавлявахме. Имаше и трудни моменти, когато нямаше единство сред нас в Къщата.

Станахте близки със Стойко Сакалиев?
Много бързо се сприятелих със Стойко. Имах чувството, че се познаваме, въпреки че никога не сме се виждали.

В шоуто споделихте, че харесвате скромните хора?
За мен скромността краси човека. Това е първият фактор. Освен това, не бива да се самозабравяме. Ако днес имаш успех, утре ще имаш падение, нали? Безспорен факт е, че, когато има връх, има и път надолу. Но аз се опитвам винаги да стоя долу, за да качвам непрестанно по малко. Това е по-важно за мен. Иначе какво се случва?  Днес вземаш медал, утре те надвиват. Ако ти се направиш на голяма работа и не си вършиш нещата, шамаросват те и слизаш на земята.

На кои от приятелите си държите най-много?
На тези приятели, които бяха с мен, и преди да стана Станка Златева. И аз им благодаря винаги за това, че са още до мен. Те са моят барометър за живота напред – дали се главозамайваш, дали си сгрешил, как си, изложил ли си се. Те са онези, които винаги дават правилната оценка за мен. Аз ВИП Брадър няма да го гледам, например. Ще чуя тяхното мнение – то ще е по-правилно, отколкото моето.

Бихте ли се описали с няколко думи?
Ами обикновен човек съм. Обикновен - истински, имам мечти и ги следвам, но и в същото време съм останала себе си.

Има ли много злоба около вас?
Аз я усещам и точно затова се измъчвам. Питам се: Защо хората са толкова злобни? Защо всеки не си гледа в чинията, а гледа в купата на другия? Защо трябва да го правим това нещо? Ако всеки си върши работата, ние няма да имаме стигане. Но не – нищо не даваме, ама гледаме другият какво е взел. Защото той се е трудил, дал е от себе си, ама ние пак него ще гледаме.

А вие обръщате ли й изобщо внимание?
Когато си човек, когото обичат и уважават, няма за какво да й обръщаш внимание. Аз се радвам, защото мен ме гледат по различен начин. На мен ми се радват на успехите, на това, което съм – като човек, като характер. И мен това не ме дразни. Аз виждам по принцип какъв е животът. Всеки гледа кой колко изкарва, как ги изкарва, как някой нищо не правел, а вземал пари.