Хюрем султан е „партизанското име”, под което зрителите на сериала „Великолепният век” са свикнали да разпознават главната героиня от хитовата тв поредица, чийто трети сезон тръгна по ТВ7. Всъщност това е нещо като титла. Иначе, приела брака със Сюлейман Великолепни, тя приема името Рушен.

Ако това име ви звучи познато, не се изненадвайте! Хюрем султан има свой виден адаш с български адрес. Това е Рушен Видинлиев, наричан за по-удобно Руши. Певецът, който слезе от попсцената и вече се занимава с кино, е плод на любовта на майка си Лора с турчин. Именно по тази причина момчето е наречено Рушен.  В превод от турски името означава „сияеща”. И е доста подходящо за човек, който се занимава с шоубизнес. Може би по-добро за кариера под светлините на прожекторите е само Йълдъз, което означава звезда.

Не е известно как е славянското име на Рушен, известна още като Хюрем султан. Апропо, хюрем пък означава Вселена или цялата титла на красавицата, дадена Й от нейния мъж – поет, е била „повелителка на Вселената”. Според едни източници тя се е наричала Александра, но според други е била Анастасия. Това е по-вероятно, тъй като преди да получи турско име, ѝ викат Настя, а не Саша или Шура, както се казва галено на Александра. Заради фамилията Лисовска, някои я правят полякиня. Истината е, че Настя е рускиня. За това най-вече говори фактът, че е дъщеря на православен свещеник. А Полша, както е известно, е католическа държава. Бъдещата повелителка на Вселената се появява на този свят в днешна Украйна (б.р. която е държава от 22 години).

Черно море е ключът към успеха на девойката да обладае самия султан. Тя е пленена в крайбрежния Крим и е откарана за робиня в Истанбул. Сюлейман има своята сантименталност към Черно море. Причината е проста – той е роден баш на неговия бряг. Бъдещият най-велик владетел на Османската империя, който я простира от Тулон и Ница до Индонезия и обединява под властта си целия ислямски свят, се появява на бял свят в Трабзон на 6 ноември 1494 г. Щастливото му детство, преди 7-годишен да бъде пратен на училище в Истанбул, минава край морето.

Когато завършва обучението си по природни науки, история, литература, теология и военно дело, Сюлейман бърза да се върне там. Баща му обаче праща 17-годишния младеж на другия бряг на Черно море. Първо се озовава в Кафа, тогава столица на османските владения в Крим. После той оглавява днешна югоизточна Тракия с център Одрин, в която по онова време попадат и земите на нашето днешно Черноморие.

Не е чудно, че морското момиче го омайва и дори успява да се ожени за него, след като Сюлейман подарява на наложницата си свободата. За зрителите Хюрем султан е просто интригантка, но истината е, че тя е една от най-великите жени на своето време. Тя е първата дама, захванала се с благотворителност и то изключително мащабна. За разлика от първата съпруга на величеството, която пилее през пръсти пари за дрехи и обзавеждане и влиза в дългове, черноморката става много богата, но дарява усилено на социални, здравни и образователни заведения.

Тя е и отлична майка. Наред с петима сина, ражда на султана и любимото му дете. Това е неговата дъщеря Михримах. Името ѝ означава „слънце и луна” и според родителите на момичето значението му е следното: Сюлейман символизира слънцето, озаряващо земята, а Хюрем сияе с лунен блясък.

Въпреки че има бая акъл и амбиции, за малката е ясно, че тя никога няма да бъде император. По тази причина тя отдава сърцето си на любовта. След няколко флирта с по-възрастни мъже, което е белег за липсващия в детството ѝ баща принцесата е омъжена за Рюстем паша. Това е традиционен брак. Съпруга на предишния велик везир е била сестрата на император Сюлейман.

Докато наблюдава от дистанция държавните дела, Михримах открива голямата любов. Това е коджа Мимар Синан ага. Той е главен архитект на Османската империя. Двамата се сближават поради любовта им към изкуството. Докато бившият военен е запленен от архитектурата, принцесата има още по-интересно хоби – рисува по вода. Това изкуство е наречено с мистериозната дума ебру. „Животът е като рисунките върху повърхността – едни фигури само се докосват, други се сливат”, мъдрува умното момиче, дъщеря на султан, но и поет.

Кой е обектът на нейната любов? Мимар Синан е най-големият турски архитект за всички времена. Пристига в Истанбул като еничар. За произхода му се водят спорове. Официалната версия е, че е турчин. Това обаче звучи невероятно, защото със сигурност е доказано, че е бил еничар, а това са момчета, вземани от поробените народи и обучавани във войската на султана. Така че историците отдават повече тежест на версията, че е представител на арменското малцинство в Анадола, за което се съди по негово писмо до султана, в което моли да бъдат пощадени негови роднини. Някои български историци, позовавайки се на наличието на известен брой българи-богомили в областта Караман, смятат, че произходът на Синан е български.

Свидетелство е, че Истанбул и София са местата, където той прави най-големите си шедьоври. Имперската столица е естествен терен за него, защото там живеят султанът и султанката, неговите основни благодетели и поръчители на обекти. А защо София, която е нищо и никакъв градец в периферията на Османската държава е другото му любимо място? Това си е знаел само любимият на принцесата. Архитектът създава в сегашната българска столица две сгради, които и до днес са сред нейните символи. Едната е джамията Баня Башъ. А другата е някогашната Черна джамия, която днес познаваме като катедралата „Свети Седмочисленици” в самото сърце на милионния вече град.