В края на месец ноември на българския пазар излиза световноизвестният роман на Никос Казандзакис – „Капитан Михалис“. След „Рапорт пред Ел Греко“, „Алексис Зорбас“ и „Последното изкушение“ това е четвъртото заглавие на „Ентусиаст“ от най-известния гръцки автор. Книгите са част от поредица Vintage и излизат в чудесния превод от гръцки език на Георги Куфов. Именно заради преводите си на произведенията на Казандзакис, преводачът е удостоен с най-високото гръцко отличие – „Златен кръст на Почетния легион“.

Литературните критици определят „Капитан Михалис“ като съвременната „Илиада“. Романът е написан на Антибите в Южна Франция в периода 1949–1950 г. В центъра на повествованието е капитан Михалис, непримирим и твърд патриот, смел мъж и истински критянин. Основно място в него заема Борбата. Борбата мужду Християнина и Турчина, между Свободата и Тиранията, между Доброто и Злото. В „Капитан Михалис“ ставаме свидетели на изключителна дълбочина, психологизъм и монументалност на героите. Семейството и най-вече родът са на първо място, както и готовността да умреш за свободата с радост и по всяко време.

Романът представя остров Крит в края на 19 век  – тежки времена на неразбирателство между християни и мюсюлмани. В китно селце на красивия остров се разразява кървава битка между идеологиите на двата етноса. Християните вдигат бунт срещу османското управление на острова, в което главни действащи лица са водачът на бунтовниците капитан Михалис и Нури Бей – местният турски управник. Двамата герои са кръвни братя, но стоят от противоположните страни на конфликта, превръщайки се в смъртни врагове.

Казандзакис придава човешко лице на историческите събития, разкривайки приятелствата, любовта и надеждите на страните в битката. Сюжетът разглежда сложните отношения между хората, които дълго време са живели в мирно съжителство, но идеологията ги разделя и превръща във врагове. И всички те стават жертви на войната. На територията на приказната природа на Крит се разразява кървава борба, която завинаги ще наруши мира и ще промени историята.

В романа са претворени детските спомени на един от най-големите и най-обичани гръцки автори и затова са толкова приказни и обгърнати с топлота и преклонение. Това е Крит, видян през възхитените очи на Никос Казандзакис, съсредоточил в тези своеобразни „мемоари“ всичко най-скъпо и ценно през годините. С неповторимо майсторство в романа Казандзакис пресъздава отстояването на свободата. В предговора на книгата писателят споделя: „Като че ли за човека е неизбежно да откупи правото си с много борба и много пот – а свободата е най-скъпото благо; тя не се дава даром нито от човека, нито от Бога; отива, където я повикат, от страна в страна, от сърце в сърце, зорка, непокорна, безкомпромисна”. И свободата се оказва най-важната ценност за всеки. Съзнавайки невъзможното, човек все пак го търси, преследва го упорито и знае, че разумът не проумява чудесата, но те съществуват. Тогава „невъзможното става възможно“.

За Никос Казандзакис

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о.Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата  му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899–1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга „Змия и лилия“.

През октомври 1907 г.  Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г.  следва и философия в небезизвестния „Колеж дъо Франс“ в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910–1930 г. пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 г.

Въпреки че никога не е бил член на комунистическата партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с ленинска награда за мир, но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи. Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947–1948 г. работи за ЮНЕСКО. Бил е предложен за Нобелова награда за литература през 1957 г., но тя е спечелена от друг голям автор – французинът Албер Камю.

Никос Казандзакис е най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис „Алексис Зорбас“ след филмирането му от Михалис Какоянис („Зорба гъркът“) става световен бестселър. А романите „Христос отново разпнат“, „Капитан Михалис“, „Последното изкушение“, „Рапорт пред Ел Греко” стават световно известни. Авторът вижда себе си като всеобхватен мислител, философ и търсещ човек. Идеологията и творчеството на Казандзакис трудно могат да бъдат сложени в определени рамки.

На родения на остров Крит писател, занимавал се страстно, макар и освободен от догматиката, с християнската вяра, църквата отказва погребение според християнските канони. Последен покой Казандзакис, починал от левкемия по време на болничен престой във Фрайбург, Германия, намира в Ираклион, близо до църквата  „Св.Мина“, в родния му Крит, където е погребан. На надгробната плоча са изписани неговите думи: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, свободен съм!“.