Hotel Adlon Kempinski Berlin e едно от класическите имена в хотелиерския бизнес в света. Но за широката публика той не е толкова познат. Или поне не беше до броени дни преди Коледа, когато брандът получи огромна световна реклама. Нямаше новини, които да не започваха с неговото име заради убежището, което предостави първи след пускането му от затвора на Михаил Ходорковски.

Две легенди, чийтио имидж идеално си пасва, се сляха в едно в информациите на всички електронни и печатни медии на планетата. Едната е най-богатият руснак – милиардер и олигарх номер едно, който за един ден смени луксозното имение на Рубльовка за затворническа килия. И остана там десет дълги години, в които се превърна в световен символ на борбата срещу режима на управление в Москва.
До момента, когато също така ненадейно, за броени часове, уж случайно президентът Путин обяви амнистията на ексмилиардера и олигарх, бившият вицеканцлер на Германия Ханс Дитрих Геншер пристигна с частен самолет, грабна го, проводи го с лимузина до хотела и го настани там. А на другия ден целият свят се втренчи в обедната пресконференция на

бившия олигарх, който изненадващо заяви, че няма и няма да има финансови проблеми

И това го рече най-отговорно човек, комуто на излизане от затвора бяха наброени тридесетина долара, честно заработени от затворника, които се предполага, че са сред малкото пари, направени от него през десетилетието, през което Ходорковски изгуби приватизирания си през 90-те петролен бизнес. Ала явно има право нашият народ да казва, че където е текло, пак ще тече. Дори бившите милиардери явно запазват по някой милион за черни дни в хотел като Адлон –

големият бранд на Берлин досами славната Бранденбургска врата

С исторически адрес – бул. Унтер ден Линден №1. И известен още като флагман на изисканата немска хайверига Кемпински, добре позната с петзвездните си обекти в София и Банско, но също така със световни перли като Чираган Палас в Истанбул, Гранд хотелът на Сент Мориц и цял клуб други фантастични места за настаняване за богатите и известните.
Апропо, едва ли хотелиерската фантазия би могла да намери по-добро олицетворение на имиджа на веригата от Ходорковски – богат, интелигентен, отлично изглеждащ мъж около 50-те, човек на бизнеса и на новия век, космополит и непокорен дух.
А кой е хотел Адлон? Локацията е ненадмината в немската столица, но историята е още по-вълнуваща. Той е

един от най-прочутите в Европа, на 107 години

След славните времена на възход, през 1945 г. той на практика е разрушен, като е спасено малко крило, функциониращо като хотел, за да продължи славното име до 1984 г. На 23 август 1997 той е прероден в нова сграда, вдъхновена от оригинала от преди 90 години.


Адлон е сред първите места в света, които са с новата концепция за гранд хотела като социално място

Не просто като покрив на главата за пътници, каквито били конкурентите му в началото на 20-и век. Бързо неговите заведения и баловете му по американски модел – този на нюйоркския Уолдорф Астория, правят името на Адлон известно не само в Берлин и Германия – по онова време страна във вихрен възход, но и отвъд нейните предели. Декорираните бални зали, трапезариите аркадите,пушалните, библиотеките и кафенето. Набързо Адлон се изравнява с Хотел Империал на ринга във Виена, парижкия и лондонския Риц.
Всичко започва през 1905, когато Лоренц Адлон – преуспяващ търговец на вино и ресторантьор от Майнц, купува два имота на Унтер ден Линден. Той вече имал опита с отворените от него няколко кафенета в Берлин, сред които и в зоопарка. Предприемачът вдига хотела на централния булевард на имперската столица и парижкия площад – в самото сърце на мегаполиса.

Кайзер Вилхелм II лично дава рамо на проекта и лично преговаря със собствениците

на имота, които го държат преди Адлон. Това е дворецът от 1830 г., познат под името Palais Redern, неоренесансова сграда, дело на самия Карл Фридрих Шинкел. Императорът по този начин разчиства пътя на търговеца да закупи палата и да преустрои историческото здание. Неговата идея е столицата му да не отстъпва на конкурентните градове, които са центрове на другите велики сили от онова време – Австрия, Франция и Англия. Новият дизайн, който пригажда жилищния дворец в хотел е на Карл Гаусе и Роберт Либниц,

излиза 20 милиона златни марки, от които 2 млн. са лични на Адлон

Той влага почти всичко, което притежава в проекта на своя живот, а останалото е набрано чрез акции. Хотелът става първия в Германия с топла и студена вода в собствената баня на всяка стая, със собствена пералня, даже с електрогенератор, което е супер технологичен хит за онова време. Огромното лоби с грандиозни квадратни мраморни колони, ресторант, кафене, палмова градина по английски образец, дамски лаундж, библиотека, музикална стая, пушалня, бръснарница, магазин за пури, зимна градина с фонтан като клон в японски стил и доста бални зали смайват гостите. Интериорът е микс от необарок и Луи XVI, а мебелите са на фирмата Bembé от Майнц, където

самият Лоренц Адлон започва като дърводелец на младини

Близостта на кабинета, американското посолство и други институции превръща бързо хотела му в естествен притегателен център за елита на Германия и неговите гости. Важен факт е, че откриването на 23 октомври 1907 г. е посетено лично от Кайзера. Той помага на бизнеса като лично заплаща отоплението на големите апартаменти, които също като другите просторни помещения в хотела трудно се сгряват. Понеже, освен императорското семейство и Външното министерство използва хотел Адлон за настаняване на поканените ВИП личности, славата му бързо расте.

Последният руски цар Николай II, Едисън, Форд, Рокфелер

са малка част от списъка на избраните. Който няма честта да спи под покрива на Адлон, се радва поне на покана за държавните и другите приеми в хотела. Нещата вървят перфектно за хотела, но не и за собственика. Адлон е блъснат от автомобил пред хотела си първо през 1918 г, а после и през 1921 г. Вторият път е фатално. Така мениджмънтът е поет от сина на Лоренц – Луис Адлон. Помага му неговата американска съпруга Хеда. Благодарение на тяхната идеална комбинация от бизнес нюх и бохемски стил златното десетилетие на 20-те години носи на великия хотел нов блясък и попълнение от звездни гости – големите знаменитости на онази епоха.

Чаплин, Айнщайн, Карузо, Томас Ман, Марлене Дитрих, Рузвелт, Хувър,

кой ли не още спят под покрива на Адлон и разнасят славата му по целия свят, за което много помагат и доста  силните вече по онова време международни медии. Дори идването на нацистите на власт през 30-те не променя нещата за гранд хотела. Той продължава да бъде мястото, където се събира каймакът на обществото, но вече в конкуренцията на комшийския Hotel Kaiserhof, който има шанса да се намира точно срещу Райхсканцеларията на диктатора Хитлер и Министерството на пропагандата на Гьобелс – двете мегазведи на ужасяващия режим. Адлон не спира да работи през цялата Втора световна война, до момента в който при битката за Берлин

на 2 май руснаците го удрят и развяват знамето си от балкона му

Всъщност, не бомба, а пожар, избухнал в избата на хотела, пламнал заради невнимание на червеноармейци причинява разрушаването на лявата от двете главни сгради на легендата. През това време собственикът Луис Адлон бяга от руснаците, но те го хващат край Потсдам и го убиват на 7 май 1945 г. И тук трагедията е погрешка –

хотелиерът е объркан с високопоставен генерал, с когото си приличали и заради това му теглят куршума

Това пък става поради обръщението към него от слугата му, който кара автомобила му „хер генералдиректор”. Братушките стрелят още, щом чуват първата дума.
Новото източногерманско правителство успява да реконструира обекта и го отваря през 1952 г. в чест на 45-годишнината на символа на немската индустрия на гостоприемството.  От Адлон се открива смайваща гледка към изградената през 60-те години Берлинска стена, минаваща точно край него и Бранденбургската врата в най-централната си част.
През 1964 г. е реновирана останалата част от комплекса и отново е пипната фасадата, така че блясъкът на хотела частично е върнат.

През 70-те години става правителствен затворен хотел

и по старата си традиция продължава да приема най-големите политически, икономически и артистични звезди на епохата. Този път на соца. Така продължава до 1984 г.
След падането на Стената и обединението на Германия, имотът става собственост на инвестиционна компания от някогашната Западна Германия. Тя вдига наново Адлон между 1995 и 1997 г. Редизайнът е дело на Райнер Михаел Клоц и на 23 август 1997 г. – точно

90 г. след раждането, Адлон е прероден, но вече като Кемпински

и пак е открит лично от държавния глава – този път не император, а от президента Роман Херцог. Идеята е наистина крилата. Защото за великата немска хотелиерска верига това е второ прераждане на култов гранд. Заедно с дрезденския Ташенберг палас – друга от перлите в нейната корона, също възстановен стар дворец, който е бил разрушен във финалната фаза на Втората световна война и е вдигнат наново през 90-те години.
Успехът на новия Адлон под знамето на Кемпински е експанзията с нови крила на Беренщрасе. Първото е наричано още Adlon Palais, oтворено през 2003 г., докато второто, брандирано като Adlon Residenz, е открито през следващата 2004 г.
Оригиналният Адлон има адрес Unter Den Linden №1, защото тогава номерата се броят от Бранденбургската врата. По изтомногерманско време булевардът е преномериран, като се почва от другата страна. В резултат, съвременният Hotel Adlon Kempinski сега се води на Unter den Linden 77.