Българският волейбол има нов повод за гордост – едва 18-годишният Симеон Николов вече трупа успехи в един от най-силните шампионати в света. Младият разпределител, по-известен като Мони, подписа професионален договор с руския гранд „Локомотив“ (Новосибирск) и според информации от местните медии заработва около 100 000 долара годишно – впечатляваща сума за състезател на неговата възраст.

Още в първите мачове Николов показа защо привлича вниманието на европейските и световните скаути. „Локомотив“ стартира сезона с четири победи от четири срещи, а Мони получи бурни аплодисменти за зрелия си стил на игра, спокойствието под напрежение и характерния му хъс. Руснаците вече му лепнаха прозвището „златното момче на България“.

В Русия конкретните договори рядко се разкриват официално, но е известно, че разпределителите в Суперлигата обикновено получават между 100 000 и 200 000 долара. За Мони това е повече от солиден старт, особено при положение че старши треньорът Пламен Константинов му е гарантирал титулярно място и ключова роля в отбора.

Според руски източници до Николов са достигнали няколко оферти, но той е избрал „Локомотив“ заради стабилността на клуба, отличните условия и отношението към младите таланти. „Това е най-добрата възможност да се развие на световно ниво“, коментират запознати от щаба на тима.

Руският волейболен шампионат е сред най-конкурентните на планетата – редом с италианската, турската и полската лига. За сравнение, най-скъпоплатеният волейболист в света е Вилфредо Леон, който печели над 1,4 милиона долара в „Богданка Люблин“.

Големите бюджети в руските клубове се дължат на стабилното финансиране от местните администрации и корпоративните гиганти, а бонусите и премиите често надхвърлят половината от годишната заплата на играчите. Най-добрите в края на сезона прибират внушителни допълнителни възнаграждения.

Преди да замине за Новосибирск, Мони признава, че единственото, което го притеснява, е суровият сибирски студ. „Мотивиран съм и се чувствам отлично. Трябва само да свикна с времето. А руски? Засега знам: ‘Как дела, я хочу пицца, спасибо, до свидания!’“, шегува се той.

С този дух, талант и професионализъм бъдещето на Симеон Николов изглежда повече от светло. България отново има младо волейболно чудо, за което светът тепърва ще говори.