места

НЕ! Тоскана в Бояна и Медитеранео: спестете киселеенето им

1

Италианска кухня + Бг манталитет = очаквано лоша комбинация...
От нещастните 3 месеца, в които насилствено съм ходела на детска градина, разбрах две неща - не обичам кисел и кисели хора. Работният ми ден днес свърши някъде в Бояна и се сещам, че някой ми беше споменал за нов италиански ресторант. Запомнила съм името поради обясними причини - “Тоскана в Бояна”. Проверявам и във фейса пише: “always open”. Трябва да поръчам за вкъщи, но виждам, че ми е на 3 минути с кола и решавам да отида. Спирам малко по-нагоре и виждам, че е абсолютно празно. В крайна сметка обаче ми се стори логично, тъй като нямаше 18:00 ч. Не виждам табела, затова влизам и питам господина това ли е въпросното заведение. Оттам нататък не успях да кажа нищо друго, защото ми се обясни как готвачите идват в 18:30, но дори и тогава няма как да се случат нещата, защото всичко е с резервации и видиш ли как така някой просто им се изсипва ииии масите са шестици, осмици и т.н…Добрееее, лека и доходна, както се казва. Кисел ще ям, но няма да ви трая киселините. Случката ме подсети и за друг скорошен случай, с Медитеренео. Звънене на обяд (около 12:00 ч.) за евентуална резервация вечерта от 20:00. Отсреща сопване: ама как си мислите от днес за днес. Ама разбира се, резервацията за вечеря е равносилна на мозъчна операция и си трябва планиране. Всъщност, тогава не се впрегнах, защото кухнята им е компромисна, но пък очарователната градина компенсира някак си. Пиша това, спомняйки си, че в ученическите години съм била сервитьорка. Нещото, което ме спаси в периода на обучение, в който доволно разливах, чупех и правех по 10000 хаотични движения, бе доброто ми отношение. После ми стана любимо. Даже научих група дърводелци да казват “добро утро” в 6:50 часа сутринта (каменчани ще ме разберат какъв подвиг е това). Затова не разбирам защо хората работят нещо, от което видимо им се повръща. Когато бях болна от Ковид, си поръчвах всеки ден храна с безконтактна доставка. И смятах, че правя добро. Нали уж подкрепа за бизнеса, криза, а-у. И на всичкото отгоре нямах никакъв вкус. Италианската кухня не е просто паста и манджа, тя е внимание, наслада и закачливо намигане. Ако не можеш да пресъздадеш този дух, защо го правиш? Спомням си италиански ресторант във Виена, в който нямаше места, но ни сложиха маса насред пътя. Спомням си и Флоренция (ресторант със звезда Мишлен), изчакахме, поразместиха и ни настаниха, а от снимките по стените, разбрахме, че любезната дама е всъщност трето поколение собственик. Имам добър пример и оттук - мой приятел има заведения и за резервация му пиша директно във всякакви безумни часове. Помолих го да ми даде друг за контакт, на който да досаждам, а той ми отговори, че ако му е досадно, значи си е объркал работата. Едно е сигурно - Бояна няма да отиде повече в “Тоскана в Бояна”, а ще събере пари за истинската Тоскана. Там знаят как да й ги вземат.

Бояна Бозаджиева