Нико’лас зае мястото на едно от заведенията, които заради дизайна и публиката си бяха се превърнали не само в кулинарна, но и в културна институция на София преди десет години – Брасери. За съжаление, наследникът използва инерцията на първопроходеца, но не добавя, а отнема от стила и нивото. Преобразуванията в дизайна не помагат за по-добрия облик на мястото, даже откровено пречат. Някогашната добра кухня с изненадващи хрумвания на Джун Йошида е заменена от претенциозно меню, в което липсва идея и вкус. И най-лошото е, че приготвянето  на храната не е на равнище, въпреки големите претенции и немалките цени. Ние опитахме патешко с гъши дроб. Месото беше твърде малко, особено за цената, а гъшият дроб беше подигравка като количество – и двете приготвени така, че стояха жилавки. Другото, до което се докоснахме беше риба тон, която се анонсира печена, но ни се сервира сурова, а надменна келнерка възрази на доприготвянето й , което пожелахме, с твърдението, че ще стане прекомерно суха. Сякаш ние сме идиоти. Добре е собствениците на заведения в София да приучат персонала си да се отнася с уважение към клиентите, да не се държи с презрение към тях, да информира сервиращите, че от хората, които сядат да се хранят в заведенията, идват и парите за заплатите на келнерите. Такива работи....