Когато в един ресторант имат големи претенции, но не могат да осигурят най-нормалното: например температура, която не налага на клиентите да седят наметнати с дебели палта, смешни, да не кажем жалки, стават всичките му претенции. Кръг на ул. Шейново е представян едва ли не за мишенов кандидат.

Е, случвало ни се е да попадаме в мишленови ресторанти, включително във Франция, и трябва да кажем, че такива чудеса там няма. Например, да ви излъжат, че всичко е резервирано, когато не е, за да не ви преместят в салон с макар и леко по-висока температура, след като не са осигурили нормална дограма, нормални уплътнения и някакъв отоплителен уред – било радиатор или климатик.

Но не се притесняват да вземат пари за нищо. Храната е сервирана в смехотворно малки количества, защото някой така разбира гурмето. Сигурно ще бъде изненадан, но една от най-големите телешки пържоли, която сме яли, а сме похапнали много такива в 70 страни по света, ни беше сервирана в ресторант със звезда на Мишлен край река Лийфи в Дъблин. Не са добра идея и засуканите имена, понеже объркват или предизвикват насмешка с елемент на жалкост...

Гурмето всъщност в крайна сметка се мери по майсторството при готвенето, а тук не е на нужното  равнище. Ако не са всичките салтанати, нивото е обедно меню в непретенциозно столично заведение... Обслужването е бавно и недотам грамотно.
Става бавно, мудно, с мъка, въпреки че площта никак не е голяма, нито разнообразието в менюто... Трудно се попада в Мишен, макар последното му издание да показа, че може да се влезе в най-престижните страници и погрешка, заради объркани имена. Та и това е шанс за Кръг, макар названието да е толкова българско, че освен някой руски или друг славянски ресторант Круг, възможност май няма...Добра, макар и хаотична, е поне винената селекция на ресторанта.

Прекаленото акцентиране на българските изби, и то бутиковите, невинаги е печеливш ход, особено при очаквания, а все още непоявил се наплив от 23 000 европредседателски туристи от брюкселските и другите институции на ЕС. Близо 100% от тези хора предпочитат да залагат на сигурното – италианско и френско вино, максимум испанско или нещичко от Новия свят. А нас, честно казано, ни няма ни на тоя, ни на оня винен свят...

Накрая, но не на последно място, за десертите: претенциите да се сервира солен шоколад във вид на нещо като торта, не значат решаване на явно сложната за Кръг задача. Както при лютия, така и при соления шоколад, важна е нотката, лека и фина, която кара клиента да се учуди, да се усмихне и да продължи да се наслаждава. А не да се прекали при приготвянето с подправката, така че и 3 л вода да не могат да оправят вкуса на човек. И то на финала, когато всъщност е най-важно да се остави добро впечатление. Казваме го като хора, обиколили всички най-добри сладкарници в Европа, и не само, и то по много пъти.

Ако някой в Кръг е изпуснал да прочете, може поне да изгледа Криворазбраната цивилизация, пък белким научи нещо, казано в стила на старите ни класици.

Иначе, оценка: Среден (3).