Стара и хубава къща в самото сърце на София, на метри от възловия пешеходен бул. Витоша. С тези две предпоставки едно заведение би трябвало да бъде хит или поне да бъде ниво и класа. Да, ама не. Ла Каза Латина, противно на очакванията, идващи и от името, се оказва супер студено място. Студено първо буквално – температурите денем може да са високи, но месецът е декември и се налага да се включва отопление. Този приятелски съвет го даваме на съдържателите, които пЕстят яко от това перо. Студено е и в преносен смисъл – обслужването е безлично до грубост. Сигурно и вие, също като нас, обичате да влезете в чисто празно заведение с десетки незаети маси, да стигнете до средата, да ви спрат с вик в гръб: „Вие имате ли резервация”, а понечили да седнете, да ви вдигнат, защото всеки момент щели „да дойдат едни хора”, които по време на часовия ви престой изобщо не пристигат. След това само да погледнете към друга маса и тутакси да ви рекат: „Ама и там не може”. И, ако също като нас, от желание за натрупване на опит, решите все пак да пробвате трети път за щастие, да ви наврат в ъгъла, най-буквално. В такива случаи ние просто не смеем да поръчаме храна – рискува ли разумен човек при тази увертюра?! Затова поръчахме латино коктейли, замаяни от нехармонично подредените фотоси от Мексико и Куба, нахвърляни из евтино аранжирания интериор. Логиката ви подсказва, а на нас емпиричното изследване, че и въпросните коктейли – най-елементарните за съответните култури  на двете латино държави – Маргарита и Дайкири, за нищо не ставаха, хем са прости, та прости за приготвяне. Тоалетната също не беше на ниво или по-точно – беше на очакваното с оглед на цялостната картина.