Хотел България е мястото, където баба ми – тогава депутатка първи мандат на 22, и дядо ми празнуват сватбата си. Дотогава тя живее от другата страна на улицата – в Двореца. Преди смъртта си през лятото на 1943 г., цар Борис III – последният пълноценен владетел на родината, също е обичал да прескача от палата, където е неговият кабинет, до паметника на културата, построен през 30-те години под неговото вещо ръководство. Сядал в дискретния червен салон на втория етаж, където до неотдавна още се пазеше телефонът му, за да се свързват с него по всяко времеи по всички въпроси. Неговият стол не се пази, пази се обаче този, на който Хилари Клинтън седи при първото си посещение в България – в своето качество на първа дама на Бил Клинтън. Тогава на царското място я слага тогавашната ни президентша Антонина Стоянова – днес кадър на тъй актуалното ООН, съпругата на Петър Стоянов. Легендарна беше и градината на хотела, разположена зад него, досами заля България – част от същия комплекс. Като дете много обичах да ме водят там, да тичам из огромния двор и да хапвам от „накъдрените” първо тук, а после в цялата система на Балкантурист чушки, домати и сирене в мешаната салата. Обожавах и Гараш – единственият оригинален сладкиш, създаден в България. Неговият автор – унгареца Гараш – майсторът сладкар на несъществуващата от 80 години сладкарница Панах – първият виенски салон у нас, завещава рецептата на колегите си от хотел България. И само те я правеха оригинална. Харесвах много и отварящия се таван в неотдавна ремонтирания ресторант на два етажа с прочутата си стълба като в черно-бял холивудски филм, от която Сергей Станишев поздрави гостите за своята 50-годишнина в деня на победата 9 май – 4 дни след личния му празник, за който на премиера Бойко Борисов не му издържаха нервите да изчака на точещата си със стотици метри опашка за влизане. Всичко беше прекрасно, докато Мултигруп не превзе хотел България. Какво помним от този период – прословутия пир по време на чума, на който Вежди Рашидов бе обявен за почетен мултак, развалянето на механизма, който позволяваше отваряне на огромните витрини към Руски, боядисването на стария камък на колоните в прекрасната сладкарница в пембе и застилането на масите в нея с прокъсани покривки, опразването на хотела и разпарчетосването на двора за две непоправими увреждания на зданията на първите 2 крила на стария хотел България от 19-и век. Шок и ужас! Логичен край беше продажбата на култовия туристически символ на София – нейния първи Гранд, на търговец на кафе и алкохол. И то за пари, колкото 2 апартамента в грозноватите небостъргачи, дето се строят до НДК и щаб-квартирата на ГЕРБ в бившето ПРОНО.

Sic transit gloria mundi ще кажете вие. А „тамо аз ще отговоря”: онова,което се случи, което причиниха на хотел България всъщност е портрет на цялата ни прекрасна страна и държава България, която допуснахме да бъде унизена, загрозена и разорена. А ще бъде ли и до-унищожена: ето това зависи сега от нас.

Борис Ангелов