Времето по обед вчера позволи човек да се порадва на слънцето като хане на открито. Градината на пицария Виктория на Цар Освободител бе едно от най-добрите места в центъра за тази цел.

Важен съвет от кулинарния професионалист е, ако в българско заведение сте харесали нещо, винаги да си поръчвате него, за да не останете разочаровани. Така ние от години разчитаме на пицата четири сирена лукс, защото в нея няма къде да се сбърка. Дори да подменят с по-евтино някое, да дадат превес на топеното над синьото и т.н., не е проблем. Ала решихме да изпаднем от рамката и тутакси установихме няколко неприятни факта.

Първо, от пицата Куатро Стаджони, украсена с най-солената аншоа на света, се стичаше на едри капки мазнина. Много мазнина. Шок и ужас! Второ, Hand made пицата Соренто става, макар грапавината на краищата да идва в повече според съвременните тенденции. Пък и не е ясно защо специално пишат „ръчно правена”, сякаш месят другите с роботи.

Накрая, няколко думи за персонала. Въпреки че в началото бяхме „едни от единствените” клиенти, а наоколо пърхаха куп келнери, наложи се дълго да чакаме за нещо толкова бързо приготвящо се като пица. Да бяхме поръчали Шатобриан за двама, нейсе, ама за едно от най-простите и затова тъй популярни ястия...

Сметката дойде точно 17 минути след заръчването ѝ – тъкмо бяхме решили да си ходим през градината на съседното заведение, което преди беше Червило, пък сега го наричат Авеню – толкова ни писна, след като я бяхме пожелали от трима на брой сервиращи, единият от които оберкелнер.