„Скъпи клиенти, Кафе Париж предава всички мачове от Световното първенство по футбол в Бразилия”. Как, виждайки тази табела, опната насред тротоара на така късата и толкова прекрасна улица Бистрица в сърцето на София да не обърнем внимание на това заведение. То заслужава не само носталгия, но и уважение, защото вече четвърт век си е на същото място. Остана едно от малкото оцелели в София още от зората на демокрацията и до ден днешен. Навремето беше страшна гъзария – с дограмите в бордо отвън, с метала с ефект на благороден и огледалните мотиви вътре, това беше стъпало нагоре спрямо доминиралия в късния соц стил НДК и бул. Витоша след 13 конгрес на БКП през 1986 г. и наложената от тях генерална линия на дизайна на заведения за обществено хранене. Нещо френско тъй да са каже, поне според тогавашните тв представи от филма Шатовалон, преди да се бяхме юрнали да опознаваме Европа и в частност Париж по-късно, за да разберем, че както и да се пънем, нищо френско не можем да направим.