Хвалили сме Чинечита преди и имаше защо, но това няма да ни попречи сега да упрекнем заведението, че не си държи стандартите. До момента са ни дразнили дреболии, но последното ни посещение беше направо кошмар и затова вече решихме да го опишем. Няколко от позициите в менюто, които ни заинтересуваха, получиха любимия ни ресторантски отговор в стил Балкантурист: „НЯМА”! И то за сравнително елементарни, при това лесни за доставяне и за приготвяне неща. Оставете това, ами келнерите сновяха като мухи без глави. Най-дразнещо за нас беше отношението им към десерта – сервираха ни го след третото поръчване и чакане от час и половина. Не коментираме нашироко цените на вината – не може посредственото френско розе да се продава на пъти по-високи цени от тези в ресторантите в родината му, където котировките по принцип са доста по-високи от българските. Няма да отделяме много място и за публиката – опростачването е налице. Изобщо, за огромно съжаление, нивото спада. Може би бихме били по-склонни да пренебрегнем отклоненията от стандарта за непретенциозно заведение. Но когато някой е вдигнал летвата, трябва да държи флага високо. Особено, като се има предвид, че Чинечита далеч не е единственият хубав ресторант в София. Дори не е единственият добър италиански.