Чалгата не е просто песен. Тя е начин на живот. Ако не вярвате, можете да се отбиете в най-модната столична дискотека Бедрум. И да видите, че и без да се пуска попфолк, е възможно човек да получи усещането, че е бил в негов храм. Използваме тази силна дума, защото интериорът наистина е импозантен. Високите тавани, класическите колони, кристалните полилеи - този прекрасен спомен от годините, когато в тази сграда беше Министерството на външната търговия, няма как да бъдат заличени.

В интерес на истината, и в актуалния си вид като за нощен клуб, дизайнът е на ниво. Но не и персоналът. Представете си, след като вече сте влезли вътре, да ви наредят освен оставеното вече на гардероба палто, да съблечете и пуловера си. Човек би казал - сигурно всички вътре са облечени от Ланвен, Баленсиага и Диор нагоре. Нищо подобно. Няма да повярвате, но още имало хора, които носят фланелки с големи надписи Джъст Кавали, чието общо с втората линия на силиконовия италианец е, че ако не са ментета, са ишлемета.

Публиката, както разбирате, също е странна менажерия. Създава усещането, че посещението в Бедрум е просто загряване пред "афтъра" в Найт Флайт. Всъщност, не изглежда и 1 на 100 души вътре да говори дори малко английски. Както и не изглежда повече от 1 на сто да е от София. Който пие концентрат, се оплаква от "европейските" - сиреч възмалки, малки. Ние бяхме доволни и от келнерката, и от този от двата вида просеко, които тя ни препоръча. И само заради нея сме готови да пишем тотал 4 - на клуба. А на Бедрум на Слънчев бряг сме писали и пълно 6!!!

Снимка: bedroom