Незнайно защо при соца много обичаха да кръщават хотели и ресторанти с географски имена. Понякога, разбира се, в това имаше и смисъл – например виетнамският ресторант, на ъгъла на сегашния бул. Стефан Стамболов и бул. Христо Ботев, естествено се казваше Ханой. Той обаче не беше никак елитен. Друга столица на тогава „братска социалистическа държава” обираше хай класата. Стекът Добра жена и запалването на палачинките с шоколад Гундел бяха големите атракции в менюто на ресторант Будапеща, наричан най-често Унгарския, както и неговият струнен оркестър, създаващ много настроение. Той оцеля и в началото на прехода, а после нивото рязко бе свалено – превърна се в незнайно защо вървежно заведение от варненската верига Хепи. Най-чести гости на Унгарския бяха знаменитите артисти от Сатирата – всичките народни от Калата и до Константин Коцев. Там се празнуваха големите събития в живота им, понеже театърът се пада на отсрещния тротоар. Отворените студентки от ВИТИЗ като Дарина Павлова – Розичка също вилнеят в елитното заведение – именно там я забива Илия Павлов – Зъбчето, когото преходът превърна в милиардер, но в крайна сметка уби.

Руският клуб – къщата на бивш български премиер от царско време, на ъгъла на мъничката улица Добруджа и известната Славянска също беше хит. Неговата градина беше една от малкото ресторантски в София, заедно с несъществуващия вече двор на хотел България. Накъдреното сирене, кашкавал и масло, които станаха запазени марки на Балкантурист, тръгнаха оттам. След промените ресторантът запази стила на името си и неговата география. Прекръстиха го не как да е, а Крим. Какво е това? Още едно доказателство за народностната същност на полуострова, след като Руският клуб се превърна в Крим, шегуват се старите софийски бохеми. Уникална кухня – от руската, естествено, салата до бадемовия крем и зцелият елит накуп при соца и не по-лоша кулинария до началото на новия век бяха превърнали мястото в символ и притегателен център за министри, гостуващи звезди и дори за чиновниците от МВФ, чието идване и тръгване с пари или без следяхме като луди - баш в Крим изчезна чантата на култовата Ан Макгърк. Нещо стана и след нейната смята с безличната Пирита Сорса и нейните наследници, работата и в заведението не потръгна. До придоби по-евро имидж и в крайна сметка изгуби патината. Пък накрая неотдавна и затвори.

Изчезна от лицето на София и друг култов ресторант с име, почерпено кой знае защо от географията на бг реките, който бе убит от прехода. Ропотамо – на върха на хълма на Цариградско шосе, бе съборен, уж за да вдигнат някакъв луксозен кмоплекд. Парите обаче секнаха и дупката остана да зее като столичната кулинарна сцена в много отношения. А Ропотамо и преди 1989 г., и през 90-те години си беше класен ресторант. Нямаше нещо, което там да не приготвят добре – и наша скара, и виенски, и милански шницел, и какво ли не още. Понеже по-горе споменахме за запалването на палачинки Гундел в Унграския, няма как да отминем запалването на сладоледените торти в Ропотамо. Славни времена бяха.