Циганка стара пуши лула – сигурно си спомняте този смешен рефрен. Една гадателка от сектата на белодрешковците, които според някои правели вуду магии или поне изпълнявали старите африкански култове, накара ретро песента да ми се врътне в главата, редом с прииждащите отвсякъде в центъра на Хавана мелодии. Оркестри на симпатични старци или на красива солистка с млада банда озвучават на живо, при това нежно, с латино евъргрийни повечето хубави заведения на Стария град. Той почва от Капитолио и ретро хотелите, минава покрай любимия на Хемингуей бар Флоридита, където е измислен любимият ни с писателя коктейл Дайкири (днес оригиналът се продава там за 6 куку, което е 6 евро и е 1/3 от средната кубинска заплата). Освен в класически вариант – с лайм, понеже на Острова на свободата жълти лимони трудно ще намерите, забъркват и вариации не само с ягоди, ами с манго, киви и дори с кокос и кафе. Старите коли – все едно Лади с 6 врати или 60-годишни Буици, Олдсмобили и Кадилаци, оживяват тази част на центъра, но не и пешеходните улици в самото му сърце – около катедралите и магазина на часовниците тукашно производство със 133 г. история Куерво и Собринос срещу парламента – те струват от 1500 до 8000 евро (пак напомняме средната заплата от 20 евро).

Островът на свободата се отваря. Личи и  по автопарка – вече има и нови коли – най-вече китайски ДжийЛи и корейски Хюндай и Киа, но също някоя Тойота или Мерцедес тук-таме. Личи и по изненадващо прилично облечените, особено на фона на своите доходи кубинци, които работят по няколко неща, за да могат да съществуват на фона на цените – основното хапване в заведение е 15-20 евро. Най-лесно им е на младите жени – едни превеждат, защото владеят перфектен английски, а други изкарват бонуси, защото владеят други умения.


Първия ден е проблем почти несъществуващият интернет – вайбър и фейсбук съществуват на Острова буквално от дни, а връзката дори мейлом е забавена до лудост. После е благодат – тукашната желязна завеса от слънце, преливащо в най-прекрасни нюанси на синьото море и бял пясък е чудесна алтернатива на френетичната агресия и истерия в България.
Препоръчваме 3 места, където онзи ден, когато Куба е била мафиотска, вчера, когато Фидел бе в силата си и днес, когато влиза в неясното за нея кап.бъдеще, изглеждат най-симпатични – вилата на ДюПон във Варадеро, Клуб Хавана в столицата и легендарния хотел Насионал – крепост, превърната в най-посещаваното от политически, шоу- и спортни звезди място на планетата.
„Тук сега са на ниво Указ 56”, шеговито, но правдиво подмята зам.-министърът на икономиката на България Любен Петров. Ние си знаем какво следва – избухване на демокрацията и всички свързани с това добри и лоши вести. Куба за нас е като завръщане в бъдещето.

Вижте още снимки в нашата Галерия!

 Борис Ангелов
Спецкор на 19’
снимки:авторът