Клубът на актьора се появява на мястото на стария бар Астория, за който ще ви разкажем другия път, когато ще се спрем на нощните заведения на София и какво им се случи след избухването на демокрацията. 3 години по-късно обаче е затворен и така артистите остават единствената творческа гилдия без клуб. Партийното и държавното ръководство обаче решава, че всяко зло е за добро и към всеки столичен театър прави отделен клуб. По идея на народните артисти Любомир Кабакчиев, Сава Хашъмов и Стефан Данаилов, първият и най-елитният от тях се прави на най-горния етаж – тавана на  Народния театър. На откриването през 1976 г. след генералния ремонт присъства лично другарят Тодор Живков. След това достъпът за простосмъртни е на практика невъзможен. Само артист от трупата и то невинаги може да уреди с маса или столче колега. Ресторантът става един от най-елитните в София, което и не е много трудно – по онова време заведенията от този клас се броят на едната ръка. ВИП-ството по български се чувства във въздуха – влиза се през служебния вход на театъра, а преди да се омаша със звезди и партийни величия, гостът се изкачва със служебния товарен асансьор. Клубът оцелява и след промените, а през новия век е превърнат в общовойскови ресторант. Но демокрацията обезличава едно от знаковите заведения на милионния град.

Клубът на Сатирата е най-бохемската от актьорските кръчми. Достъпът до него е по-лесен, макар че никой не се стреми към скромното заведение в мазето с непретенциозна кухня, но с отлично настроение, гарантирано от най-големите звезди на соца, отбиващи се всяка вечер – Калата, Парцалев, Вачков, Коцев. Не се отбива да пие само Стоянка Мутафова. След демокрацията клубът на най-късата столична уличка Леже постепенно се отваря към публикат, преминава през фазата Ресторант на Къци, после се преобразува на нощно заведение на Иван и Андрей и накрая затваря врати.
Клубът на Сълзата е още по-спартански. Повече може да се харектеризира като барче, отколкото като ресторант. Но и той събира бохема, начело със знаменитото семейство Цветана Манева – Явор Милушев.

Като кандидат-член на ЦК на БКП обаче актрисата с големите очи предпочита да се показва повече в правителствения хотел Рила, където се радва и на специално снабдяване в магазинчето зад ресторанта, където Кока-колата, швейцарският шоколад и други дефицитни при соца продукти никога не изчезват. Пък и цените са под народни.

Единственият оцелял за дълго време при демокрацията клуб на артиста беше този на Армията. Той придоби евроимето Максим. И ставаше и арена на неформалните купони на спечелилите Аскеер след официалния във Военния клуб. После обаче заведението се превърна в първия фолк-пиано бар. Но поне продължаваше да съществува, напук на времето...