Има 2 култови филма за Азербайджан, които са ми любимите руски изобщо – Бялото слънце на пустинята и Диамантената ръка. В естествения декор на втория влизате направо, когато се озовете в стария град на столицата Баку – Ичеришехер в самия център. А от първата лента знаете за голямото богатство на тази малка страна – нефта. Той е бил добит първо именно тук не без помощта на прочутите братя Нобел, които с тези пари са основали и кръстената на тях награда...

Имаше книга на Виктор Пасков, озаглавена Германия – мръсна приказка. Е, Баку е чиста приказка. Чиста в буквален смисъл, защото в цзяла Южна Европа, хеле пък в мюсюлманска държава няма да намерите толкова почистен град – блести. Но много повече блести с невероятните произведения на съвременната архитектура, които са най-забалежителните му сгради. Но преди да разкажем за тях, да споменем как им се получава на азербайджанците?!
Лесно им е, имат си нефт, ще каже някой. А ние, като имаме най-големите златни залежи в Европа, защо тънем в мизерия следва логичният ми въпрос. Ами, защото сме ги дали на концесия срещу 0,75% на Дънди Прешъс. А Баку не е дало за 10% концесионна такса нефта си на британците, когато се разпада СССР и днес може да си позволи да има 5- и 7-лентови фантастични буверади, естакади като във футуристичен филм и уникални сгради.
Няма по-забележителна от тази на Заха Хадид – най-великата архитектка за всички времена, която е направила здание без нито 1 прав ъгъл, в което се помещава Арт Центъра Хейдар Алиев, наречен на покойния президент, преди това генсек на местната компартия, който е и баща на сегашния президент Илхан Алиев.

Цял свят познава друга фантастична сграда – Кристалната зала, където преди 3 години се проведе най-успешното издание на Евровизия, спечелено от хита Юфория, а миналата седмица българските волейболисти извоюваха сребърните си медали с подкрепата на силното викане на 19’.
Не по-малко впечатляващ е Музеят на килима – този занаят в Азербайджан е признат за световно културно наследство от ЮНЕСКО, чиято архитектурна форма е руло като сгънат килим.

Той е само една от забележителностите на крайбрежния Булевард на нефтоработниците – една от най-прекрасните такива улици не само в Европа – започва от приказното здание на ултралускозния хотел от ексклузивния бранд Четири сезона, минава през невероятни сецесионни здания от едната страна и красив парк от другата, през Музей на шоколада, фамозната правителствена сграда и стига до мол, където са събрани мегаогромни бутици на всички велики световни марки. Не че по същата улица по цялото й протежение не се редуват Диор, Гучи, Армани, Дзеня, Том Форд, Долче и Габана, Бърбъри и всички останали.
Над сецесионните сгради на центъра, посредством лифт, се стига до трите небостъргача като пламъци – единият е хотелът от ексклузивната верига Феърмонт (другите й обекти в Европа са на завоя от казиното в Монако към входа на тунела Кенеди и лондонският Савой). Вечер те се оцветяват като огън – националният символ на Азербайджан, в цветовете на националното знаме или в други композиции, както и небостъргачите на най-модерния бизнес булевард Хейдар Алиев.


БОРИС АНЕГЛОВ
СПЕЦПРАТЕНИК НА 19’