Земенският манастир е само на час път от София. Като тръгнете от паветата на бул. Цар Борис III, карате само направо до разклона за Земен след Радомир, след това свървате леко вляво след модерния стадион в градчето без отбор и като карате все напред, стигате до портата на манастира. Пред нея ще видите лели, продаващи прочутото местно кисело мляко – домашно козе и овче, освен краве, и също козе сирене. Вътре в двора, под чардака на манастира също продават мляко от местната марка Земенея, а също сирене и други местни продукти. Наред със свещите за прекрасната черква от 10-и век. Тя е далеч от нивото на предресенесансова живопис в Боянската и в храма в Колуша в недалечния Кюстендил, но също е ценна и поради това защитена от ЮНЕСКО. Чуден е дворът на манастира, под чийто чардак е скътан и малък ресторант. Той е прочут навред със своя крем карамел. Тайната явно е в местното мляко. Типичната манастирска боб чорба обаче също си я бива. Свинската вратна пържола, само 4,80 лв., е чудесна и по площ, и по крехкост. Човек може да седи с часове сред зеленината, отваряща прекрасна гледка към планината Риша. Няма по-добро време за посещение от пролетта, така че ако нямате друг намислен вариант, разходете се в почивния 24 май до Земенския манастир.