На вкус и на цвет товарищи нет е руският вариант на латинската пословица De coloribus et gustibus non disputandum. Не, че ни се спори за вкусове, пък и кичът не е проява на вкус, а на неговата липса. Вярно, има бон кич, което е естетизация на грозното, форма на изкуство, която не всеки ще разбере. В задачата се пита – бон ли е кичът на заведението Лагуна, което би могло и да изплаши някого със своя интериор?

Вкусът има и друго измерение – през небцето. Още като види човек тортите  във витрината на сладкарницата на ул. Христо Белчев, тутакси му хрумва да отвърне поглед – толкова много кич има в техния дизайн и толкова байгън са на вкус. Не сме големи специалисти по хранене, обаче няма как човек да се прави, че използването на не най-добрите продукти, което води до резулатат – тежка храна, безогледно пълнеене и цялостна липса на здравословност, и да бъде номер 1 в 21-и век. Ще кажете – тортите са си тежки, а ние веднага ще контрираме – в София в момента тече шеметна надпревара за по-леки сладкиши, в която много заведения имат завидни успехи и се вписват в съвременния тренд в този тънък бранш.

Всъщност и обстановката, и видът, и вкусът на тортите са спомен от миналия век. Но не в добрия, във виенския смисъл на думата. В Лагуна те не са се променили от онази първа „модерна” реклама на Мобилтел, когато Чорни го взе от Стойчев, и бе снимана на шарения фон на това актуално преди 15-16 години заведение. То още оттогава си държи част от публиката за наше учудване. Но понеже веднъж ни се случи торта за празник, купена оттам да се окаже помухлясала отвътре, ние не сме в това число. Беше преди много години, ала още помним.