Старият чинар, както съдим по брандираните му с рогати животни и с годината на откриване 2003 г. чинии – похвално е да има фирмена посуда, се явява стара за софийските стандарти кръчма.

Има някои положителни страни като например сервирането на ястия от и с дивеч, което е рядка практика в милионния град, при това при приемливи цени. Старата къща придава атмосфера, ала звучащата музика в стил Златният Орфей не допълва класа.

Почти празен е долният етаж с чист въздух, а горният – за пушачи, е пълен. Голяма част от него в добрите стари времена явно е била тераса, което щеше да бъде чудесно да бе запазено, но не е, както става и с много други хубави сгради, пожертвани с кръчмарска цел. Оставаме резервирани към това място, което много се напъва да се представи за класно, ала не е.