Учените са на път да открият лекарство за анорексия, съобщава сп. Тайм.  То е базирано на химикала окситосин, за който се смята, че помага при лечението на аутизъм. Връзката между анорексия и аутизъм е забелязана отдавна.  При единия случай болните чувстват отблъскване към храна, в другия – към общуване с хора.  И при двете болести са налице отчуждение и нежелание за социални контакти ,твъди професорът по хранителни смущения в лондонския Кингс Колидж Джант Трежър.

Окситоксинът е химикал, който се отделя от мозъка и е популярен с названието „хормонът на щастието”. Доказано е, че добавки от него помагат на хората, болни от аутизъм да проявят повече внимание към другите. Същият хормон привързва любовниците един към друг и родителите към децата им по естествен начин. Учените се надяват той да помогне и на болните от анорексия.

По принцип момичетата, страдащи от това заболяване, провявят силен интерес към неприятни снимки на хора, които будят отвращение у останалите хора.  Интересът към гнусливи неща е характерен за анорексичките, твърдят учените. По този начин те се отличават от тълпата и изживяват собственото си безсилие. Те смятат ядосването, например за вредно чувство и гледат на всичко с вяло безразличие. Често, вместо да излеят яда си върху хората, те го правят върху храната.  Забелязано е, че ако получат добавки от окситоксинът, техните реакции започват да  приличат на тези на здравите жени, твърдят лекарите. Отделянето на хормона на щастието действа на рецепторите им и ги кара да бъдат по-благосклонни към храната, казват учените.

Те вярват, че аутизмът се проявява по-често при момчетата, докато анорексията – при момичетата, но това са две страни на едно и също заболяване. Според тях вината за всичко носи съвременната култура. Фокусът на медиите върху женското тяло кара момичетата да развият различни мании, като в крайна сметка събират ожесточена погнуса, която изразяват върху храната. Момчетата, възпитавани от филмите да бъдат силни и войнствени, започват да изразяват същите чувства  върху другите хора, което е признак на аутизъм.

Остава въпросът, не е ли по-важно да се опитаме да създадем по-здравословен обществен климат за хората,  вместо култура,  която ги разболява, а след това -  скъпи лекарства за лечение.