Ти си обиколил над 35 страни?
Вече са станали повече. В това инвестирах години наред.

Врекъл си се до своята петдесетгодишнина да обиколиш целия свят?
Да, но започна да се появява нещо, което не съм очаквал да се появи. Започнах да се уморявам от пътуванията и започнах да получавам зверски уплах от самолета, когато каца и това вече ме побърква. Страх ме е като кацаме, постоянно си въобразявам, че ще стане нещо и всички ще умрем.

Защо? Преживявал ли си някакъв инидент?
Да. В Пакистан при кацането самолета не можа да спре. Набива спирачки и изведнъж излезе от пистата и започнаха викове, молитви и т.н. В момента явно заради такива минали инциденти започват да се случват някакви такива глупости.

Наистина ли си се колебаел дали да водиш Сървайвър още един път?
Колебаех се. Аз съм много сложен в това да приемам някакви неща и да ги отказвам. Притесни ме, защото измина много време от последния Сървайвър. В главата ми това беше приключило, в момента имам някакви други ангажименти, за които правим всичко възможно да се осъществят. И като ми се предложи СЪрвайвър това беше в средата на сезона, не знаех какво ще стане с театъра и всички други проекти, но в момента се радвам, че го направих, защото стана много готино. Разбрах много неща за себе си. Беше много интересно, имаше жестоки участници.

Кой и какво ти липсваше в най-голяма степен?
Притеснявах се за нещата, които оставих тук и трябваше да стопираме за два месеца. Много се притеснявах какво ще стане с представленията, дали като се върна хората няма да са ги забравили. Много се радвам, че вече имахме няколко спектакъла и залите бяха препълнени, от това ми падна жесток камък от сърцето, че всичко е си е по старо му и аз не съм прецакал нищо.

В разговора се включва по-големия брат на Владо Карамазов, Иван, който споделя:
„Като малък той много мрънкаше. Събираше си всякакви глупости, които за мен не бяха важни, но за него бяха спомени. Имаше аквариум с рибки, там всичко трябваше да бъде точно и съвършено чисто. Завърши отличник, искаше да учи в Натфиз, но го записахме в ТОХ-а при мен. Не можеше да прави нищо в готвенето. След това започна да се занимава с актьорско майсторство. Възхищавам се на ентусиазма му и на това, че постига целите си. Най-добрата му роля е тази да бъде чичо.“

Владо Карамазов: Брат ми изказа много неща за мен. Всъщност много от нещата, които той каза вече са много различни, защото всички тези неща ми писнаха. Веднъж по National Geographic гледах едно предаване за клошари и видях, че аз най-вероятно съм някакакъв клошар, защото те имат проблем да изхвърлят нещо и го събират цял живот. Хванах два плика и изхвърлих всичко от нас.  И всъщност много неща се промениха. Аз съм много упорит и преследвам целите си. Вманиачавам се в някакви неща. Абсолютно всичко в моя живот е някаква мания. През последните пет години моторите също се превърнаха в това. Аз вече искам да съм състезател, правя всичко възможно да се науча да карам като състезател.

Ти си чичо. Разбрахме, че обичаш много племенника си?
Да. По принцип обичам децата. Всички приятели около мен вече имат деца, радвам им се много като ги видя.

Ти би ли искал да имаш дете вече?
Да, но както знаем не е чак толкова лесно. Аз искам и най-вероятно ще стане някой ден. С Калоян /племенника му/ се разбираме много добре. Има прилика с мен.

Като малък за какво толкова си мрънкал?
Аз много мрънках. За всичко.

А днес за какво мрънкаш?
В живота мрънкам, в работата не.

Какво те отчайва в България, харесва ли ти за живеене?
Онзи ден гледах едно предаване, за това, че 2млн. българи са извън България и, че всъщност много от тях са си оставили децата. Дадоха интервю с някакви дечица, които плачат за майките си. На мен ми се скъса сърцето. Много приятели, всичките ми роднини са в чужбина, само аз съм тук. Това е страшна работа.

Мислил ли си да се махаш?

Не. Не мога да се махна. Аз съм си направил тук нещо, което ми харесва. Но е ужасно, че толкова много млади хора не са в България. Това ме побърква. Казах си, че  ние сме много скапана държава. Това е положението.

С какво се занимаваш в момента?
Максим Ешкенази прави в зала България едни концерти, които са за деца и за юноши, много актьори взеха участия в предишните представлениея. Според всички емоцията на тези концерти е страхотна, защотото зала България е претъпкана всеки път. Той прави една такава форма, която в България не се е правила, със Симфоничен оркестър от 90 човека, представят се на децата различни инструменти. Страхотно е! На 31 май аз ще участвам в концертите.
Запознах се с Максим Ешкенази и може би с него ще направим някакви неща по-нататък.