Гледах телевизия на 24 май, който някак мина в сянката на евроизборите. По нашите канали имаше досадна церемония пред Националната библиотека - мене, ако питате чисто отбиване на номера в стила на късния соц. А как в Русия направиха 24 май празник даваха по техния Първи канал. Добра идея за догодина, ако изобщо на някой му пука за най-светлия ден на България, защото май политиците отдавна са забравили, че именно това е големият ни ден.

В цялата огромна страна на всички площади - от Червения в Москва и Дворцовия в Санкт Петербург до мегдана на последното градче, хората се събираха да пеят заедно любими песни. Най-известните диригенти размахваха палки, а хиляди души навсякъде безкрайно се забавляваха, извивайки глас рамо до рамо с познати и непознати - смяха се, особено хлапетата, пуснаха по някоя сълза от умиление, особено възрастните. Така наистина празникът на славянската писменост и всичко, свързано с нея, което е формирало и тяхната като нашата нация, мина през душата на всеки. Личеше си даже през екрана. Дано следващият ни 24 май да не мине по протокол, а да докосне сърцата и на българите!