Дори в най-успешните сезони, на върха на лятото, заетостта в страната не надхвърля 60%. През лятото потоците туристи се насочват към морето, а планинските хотелиери играят ръченица, ако стигнат 20 на сто заетост, а 30 се счита за удар. Затова над половината от тях хлопват кепенци за лятото.
За януари и февруари на 2013 г. обаче средната заетост в страната е 20,7%  и 23,4%, като ръст е отбелязан и за двата месеца – съответно с 5 и 16 на сто.

Това е най-видното доказателство, че преобладаващата заетост у нас е морска, а това е така, защото най-много легла се падат на Черноморието. Няма точна статистика колко са точно, защото освен официално обявените хотели не се знае колко недостроени апарт комплекса се отдават като...някакви апартаменти. Затова през 2011 г. тогавашният министър Росен Плевнелиев заяви, че няма да се строят пречиствателни станции по морето, докато не стане ясно каква е хотелската база и колко души обслужва. За улична канализация въпросът дори не беше поставен. Да си тече водата, нали морето е близо...
Плевнелиев сега е президент, никой не строи пречиствателни станции (нито канализация), водата се излива къде да е и бройката на местата за настаняване продължава да е неизвестна, макар и старателно отчетена от НСИ.
СПА столицата на Балканите – Велинград, също още няма пречиствателна станция. Идеята е, че натуралната минерална вода се самопречиства и нечистотиите не са пречка за курортния град. Иначе отчетите сочат феноменална уикенд заетост, рекламните текстове обещават едни от най-качествените СПА услуги ако не в целия свят, то поне в Европа.
Общият извод за нашите хотели обаче е, че обслужването е на средно и ниско ниво. Кампанийното наемане на обслужващ персонал се отразява на цялото усещане за услугата. Колкото по-ниско е нивото на гостите обаче, които търсят на първо място най-евтиното предложение, толкова по-лесно се приема некачественият сервиз. Засега това е най-сигурният модел за развитие на туристическата услуга у нас.
Инак фанфарите не спират да звучат дори по време на потоп.