Плъзва слухът, че е алкохоличка. Новопоявилата се жълта преса в нашата страна обича падащите звезди и създава още куп легенди около тази. Никой не се интересува, че знаменитата и елегантна дама от знатен софийски род се е пренесла в панелен апартамент в „Лагера”, пазарува само най-необходимото от кварталното магазинче на ул. „Хризантема”, за да изхранва двете си момиченца. Да пишат и да вярват, каквото си искат, казва си тя. Най-важно за нея е, че си е върнала вътрешното равновесие и името в професията, а това за нея е равнозначно на достойнство. И добрите  новини започват да идват. Тя става желан гост на всички джазфестивали, които започват да никнат в страната, получава оферта да стане преподавател в Нов български университет, където другата гост-звезда е самата световна оперна прима Райна Кабаиванска.

За нея се сещат отново най-елитните клубове на Лондон и Виена. И тя с удоволствие гастролира там. Както често се случва в живота, всеки си получава заслуженото. Камелия се връща на върха, Саня беше забравена, докато не влезе в журито на „Х-фактор”, но и там не е нищо повече от най-мразения член на журито, а Кунстман пък го няма вече сред живите. Въпреки че Тодорова отказва да говори за наследството му, по всяка вероятност нейните красиви дъщери са наследници на продуцента.

Това е краят на песента...А всичко започва с красотата. В средата на 70-те години на миналия век в София няма по-хубаво момиче от Камелия Тодорова. Красавицата с разтапящи сини очи, родом от самия център на столицата, кара мъжете от нейното поколение, отраснали в милионния град да тръпнат при всяка среща. Тя е сред най-често канените по тогавашните партита, скъсва се от купон. Западняшката й външност с чисти и правилни черти, вкуса към хубавите дрехи и различната музика я правят едновременно отвсякъде гонена и навсякъде приета. Гонена заради подозрителния си „буржоазен произход”. И приета заради нейната безспорна и подкупваща красота. Тя не се притеснявала от хубостта си, напротив намерила начин да я експлоатира. Вземали за епизодични роли в киното, пробвала се и за манекенка.

Даже се засекли на моделския подиум с Катето Евро. През 1977 г. красавицата е поканена да работи с Людмил Георгиев и Симеон Щерев, които са основоположниците на западняшкото “влияние”. Тя започва като певица и попада на виртуози като пианиста Марио Станчев, тромпетиста Данчо Капитанов, Теодоси Стойков и Пепи Славов. Дебютира на втория джаз преглед в София. По онова време събитието е истински фурор. Младите софиянци от центъра дишат с отворени гърди вятъра на музикалната промяна.През времето извън феста, тогавашните бунтари, повечето синове и дъщери на големите партийци, си правят джаз матинета в култовия тогава бар на хотел "София". Синеоката дама иска да бъде кинозвезда. Но на приемния изпит във ВИТИЗ я късат. В Консерваторията е приета от раз. Пробват я на международен конкурс в Полша, където печели втора награда. Не може да повярва на късмета си, когато по този повод е поканена на интервю от Кеворк Кеворкян. Във „Всяка неделя” я вижда Янко Янков. Режисьорът я кани за главната роля във филма "Търновската царица". Идеята му е да направи от литературното произведение на Емилян Станев филм, който да достигне и да надмине друга екранизация по същия автор – “Крадецът на праскови”, която е направила Невена Коканова суперзвезда. Янко е убеден, че Камелия е новата кинобогиня на България.

Филмът "Жената, която пее" канонизира Алла Пугачова като звезда, след като е спечелила "Златният Орфей". Вдъхновен от тази идея, режисьорът Игор Кюлюмов предлага на Камелия Тодорова да направи продукция, посветена на нея, под заглавие "Пътуващите музиканти". Но този проект не се реализира. А работата по "Търновската царица" започва, но не е толкова лесна, независимо, че между синеоката хубавица и партньора й Стефан Данаилов протича ток и има химия. По време на снимки Кеми се разболява.Има пневмония и 39 градуса температура. Но пък е одобрена да се яви на "Златният Орфей". Да бъде актриса е нейна мечта, но дължи пробива си на пеенето. Тя не може и не иска да провали едната си кариера заради другата.