Ти като влезе в Къщата възкликна и каза, че много ти е липсвала. Този престой или престоя преди 5 години ти беше по-лек, по-приятен?

Тодор Славков: Онзи престой беше много по-приятен и по-лек. Става въпрос, че тук в началото всичко вървеше по мед и масло, както се казва, но последните няколко дни бяха много трудни. Въпреки че тогава изкарах два месеца, този път... хората бяха различни, в този сезон безделието и бездействието общо взето водеха до всички тези неща, на които се нагледахте. Въпреки че те са супер преекспонирани. В смисъл, че едно и също нещо се повтаряше и оставяше усещане, че се прави всеки ден. Пак го казвам,че аз не искам да се оправдавам, а напротив. Не съжалявам за нищо.

Тошенце, това, че си истински и не играеш пред камерите е така. Но какво си мислиш, след като чу коментарите от твоите съквартиранти?

Тодор Славков: Общо взето е истина, това е така. Няма разлика от това, което съм или от това, което се случваше, докато бяхме заедно с колегите. С Емо бяха глупости, нямахме остри конфликти. Той е много готин човек. Изписаха се за него страшни глупости, че бил тъп. С Китаеца се виждахме веднъж, общо взето с почти всички се чух, след излизането от Къщата. Аз най-изненадан от Китаеца, ние с него най-много се сближихме. Очаквах да видя посредствен гей, а той се оказа много сериозен тип, наистина. Аз в началото подхождах доста остро към него, защото човек трябва да е внимателен. Заобикалях леглото му.

Китаеца даде ли ти някакви съвети за фитнеса?

Тодор Славков: Не, аз въобще не съм на тяхното ниво. Аз по едно време бях уплашен дали участвам във формат на Биг Брадър или шампионат по културизъм. Аз в реалния живот спортувам, свалил съм 25 килограма.

С Катето Евро какво се случва? В Къщата бяхте огън и жупел през цялото време, дори на финала се сдърпахте.

Тодор Славков: Това е първо за нас, държа да го кажа. Не сме се чували, преди няколко дни са опитали да ни свържат . Цялото това напрежение като ни се стовари се получават пълни глупости. Имаше и награда, което още повече изкриви нещата. Някои от съквартирантите знаеха за нея, но аз – не. Това допълнително изостря отношенията. Колкото и някой да се опитва да го отрича, няма как..

С Петя чу ли се?

Тодор Славков: Да, чух се. Два пъти дори. Петя в началото спомена за наградата, но аз не знаех, наистина.

Кажи ми сега за тези повече от 20 килограма, как ги свали? Преди време ми каза, че си направил кръвен тест и се е оказало, че не трябва да пиеш бира.

Тодор Славков: Да, така беше. Този тест трябва да се прави на шест месеца, но мисля, че не той е най-важната причина да сваля килограмите. Бях си направил две операции на крака, малко преди Big Bother 2009 година. Два-три месеца бях обездвижен. Качих постепенно, както и ги свалих за две-три години. Аз не ям много, но като лежиш един месец и след това два месеца ходиш на рехабилитация и раздвижване. Аз ходих с патерица два месеца. След това започнах да спортувам, не че не съм спортувал и преди това, но започнах да ходя на фитнес преди 2 години. Не съм променил храната. След този Биг Брадър, Китаецът ми промени отношението към храната. Например разделното хранене е доста вредно, много по-трудно се разгражда месото. Китаецът си вареше три картофа, правеше ги на пюре преди да яде месо.

Катя какво ти каза на излизане от Къщата?

Тодор Славков: Катя идваше два пъти в Къщата, имахме право на свиждания. СЕМ е забранил участието на деца в такива формати, но се срещахме в изповедалнята за по 15-20 минути. Гледала е всички предавания, тя добре ме познава. Не е виждала такива неща, които видяха зрителите, но не е изненадана. Приела е всичко на шега, има чувство за хумор. Когато бях четвърти клас, баща ми караше да чета с поне три-четири книги повече от задължителните през лятото. Аз го лъжех, хвана ме и след това ме караше да правя резюмета на книгите. На Кати като не й се получат веднага нещата и губи интерес.

Много се коментира победата в Биг Брадър, че е от носталгия по онова време на дядо ти. Мислиш ли, че е така?

Тодор Славков: Точно за това казах, че мислех, че няма да спечеля тази награда. Но аз не мога да отричам на кой съм внук, на кой съм син. А и не е нужно. Аз изпитвам огромна носталгия по онова време.

Как?

Тодор Славков: Аз съм бил дете тогава. На онези години нямах лош спомен.

Когато си учил в английската гимназия, приемаха ли те като по специален?

Тодор Славков: 100% са ме приемали като по-специален. Учех в английската гимназия, защото трябваше да носим униформи. Може би бях единствения ученик, който постоянно ходеше с униформа. Правех го умишлено, за да не дразня другите деца.

Сещаш ли се специални истории с дядо ти?

Тодор Славков: Аз се сещам за много истории, разбира се. Виждал съм какво е отношението към него от страна на другите хора, но за мен винаги си е бил дядо. Никога не съм гледал на него като държавен глава. По-забавни истории съм имал с баща ми. Уикендите бях с него.