Иван Гарелов влезе в битката за сутрешния неделен зрител, който според мен вече получава позиви от "тв публицистика". Прави му чест не само, че не спира да се бори, а че го прави със стил. Преди 10-15 години сигурно щеше да ни бъде скучно да гледаме интелигентни хора, които коментират неща извън мейнстрийма, извън тоталната медийна цензура в 99,9% от телевизиите. Но тогава икономиката вървеше нагоре, политиката не вълнуваше почти никого, пък и телевизионните водещи бяха смислени хора. Като Гарелов. Като Кеворк. Като Явор Дачков, ако щете. Сега обаче положението е "ма'ни-ма'ни. Гарелов е в ефирка, Кеворк е във вестниците, Дачков е в нета, а кой е в праймтайма - Сашо Диков. Апропо, Диков си заслужи наградата - човекът самоотвержено беше алтернативата на информационната черна дупка допреди 2 години, заедно с Велизар Енчев, когато двамата от кабелните телевизии служеха за клапани на общественото напрежение. Гарелов, Кеворк и Дачков - толкова различни и нехаресващи се помежду си, са новите алтернативи, и те натирени или спасили се в аварийното медийно платно. В официозните канали единственото смислено изключение от правилото е Милен Цветков. Ако бях бос на Нова, него щях да сложа в праймтайма, но едно е човек да бъде журналист, а друго да не бъде, какъвто е случаят с тв директорите в наши дни.