Да кажем нещо и за интериора. Два от етажите на заведението – този, за който пишем и по-горния, са с възможно най-евтини столове, но по-кофти са т.нар. картини по стените, които приличат на упражнение на кандидат-гимназист, който ще бъде скъсан на изпита за Художествената гимназия. И това сами можете да видите.
Не посещаваме за първи път Кактус, правили сме го и друг път. Чудили сме се на претенциите му, понеже не е нищо особено. Сега, след като направихме щателна проверка, каквато Манчев прави на колегите си в Комшари в кухнята, вече детайлно разгледахме нещата.

Не знаем за шефа, но ние сме бивали в това заведение и преди него. В зората на демокрацията, когато беше Анжел, беше ниво. След това, като Джука на ръба на вековете беше изключително вкусно и действително събираше гастрономичния ни елит, който си съществува, при това и доста опитни в ресторантското хапване чужденци от страни с големи кулинарни традиции. Сега преобладават млади и нетолкова млади меринджеи. ВИП са безспорно, явно и не са достатъчно взискателни. Но благородството задължава, както са казали онези преди нас!