„Нямаше още никакви хора около кафенето „Кристал”...Помните ли това култово парче на Тодор Колев, което разказва кой кой е в родната попмузика. Та в него има и такъв момент: „Кордов намери Вълшебното цвете и светът стана по-малко лош”. Кой е този Кордов? Ето на това отговаряме днес в последния епизод от нашия сериал и така поставяме мост към следващия, който ще бъде посветен на Емил Димитров.

Георги Кордов е първият мъж, който става естрадна звезда в България. Ако не беше починал преди 9 години, днес той щеше да бъде на 80. Започва като хорист, на 13 печели първа награда като солист на републиканския певчески фестивал. Така още като тийнейджър през 1947 г. прави международен дебют в Прага

Представя България на първия Световния фестивал на младежта и студентите. Там му дават диплом за неговото отлично представяне. Чак на следващата година постъпва в музикалното училище в Пловдив, а през 1953 г., когато е на 19, става студент по оперно пеене в Българската държавна консерватория в София. Същата година животът му се променя от една среща. Той става най-младият член на първия мъжки вокален квартет. Лидерът в него е Ари – звездата на шоубизнеса преди 9 септември 1944 г. Аспарух Лешников. Преди да дойде соцът, той е обиколил цяла Европа, пял е най-много и е най-харесван в Германия по времето на Хитлер. Съставът им с Кордов не пее забавна музика, а класика, но старото куче предава на младока всичките си хватки от шоубизнеса. Така го подготвя за Първото общобългарско състезание на майсторите на естрадното изкуство през 1954 г. Когато завършва, става солист на ансамбъла на радиото и започва своята кариера.

Жъне голям успех с явяването си на Световния младежки фестивал в Хелзинки през 1962 г. Финландската столица продължава да го кани и в следващите години. Обира точките и на два силни естрадни фестивала – в полския Сопот и в румънския Брашов.

Печели втори награди в Рен, Франция и на първия „Златен Орфей”

За една бройка изпуска бронза и заедно с другите от отбора на България – Йорданка Христова и Богдана Карадочева, се класират четвърти на Музикалната купа на Европа. Това става през 1970 г. в швейцарската столица Берн. Лили Иванова не стига до звездния тим. Кордов покорява публиката и в Съветския съюз, който е най-големият пазар за родните естрададжии, както вече разбрахте от епизода ни за Мария Косева. Много е харесван и в Югославия, където през 60-те години българските певци са много на почит. В Куба също са фенове не само на Данчето Христова, но и на Кордов.

Станал на 40, той решава, че вече е достатъчно възрастен, за да продължава дасе занимава с шоубизнес. И става преподавател в консерваторията – кове бъдещи звезди. Прави го 20 години, а след това продължава да произвежда нови и нови певци за родната сцена в Нов български университет, където преподава също самата световна оперна прима Райна Кабаиванска, а също и джаз дамата Камелия Тодорова.

Той става първият носител на награда от премиерния „Златен Орфей” през 1967 г., който сам е композирал песента си – това е хитът „Неделя следобед”. Сред другите му шлагери са „Всяка обич е песен”, „Години, години”, „Свири, хармонико”, „Альоша”, която и до днес се пее в Русия, „Приказка”, „Искам да те помня все така”, „Вечерна песен”, „Малка къща”.

Никога в живота си доцентът не е пял на плейбек

За разлика от сегашните си „колеги”, повечето от които просто не могат да пеят. Кадифеният му глас е златен стандарт не само в България, но и в целия соцлагер, където след него баритоните в естрадата остават на мода и до днес – особено пък в СССР, където последователи му стават Йосиф Кобзон, Муслим Магомаев и Лев Лешенко, издигнали се до легенди и народни артисти.

Кордов, който никога не е парадирал със славата си, която особено през 60-те години е наистина огромна, при това международна, не се изживява като звезда. Много повече харесва ролята на преподавател, която добива след слизането си от сцената. Връща се само веднъж – през 2002 г. на концерта в чест на вековния юбилей на композитора Йосиф Цанков. Но остава в сянката на скандала, забъркан от Лили Иванова, която отказва да пее за нисък хонорар като останалите големи в родната попмузика, а настоява на тогавашната си тарифа – 1000 долара. Когато й отказват, с гръм и трясък напуска златната компания.

 Притеснителен и интелигентен, Кордов страни от бохемските компании и никога не държи на лъскавия имидж, както ще направи вторият мъж попзвезда у нас.
Именно на него – Емил Димитров, който на 30 март преди 10 години напусна България и белия свят, сме посветили следващия вестникарски сериал на „Всеки ден”, който ще четете от утрешния брой и през следващата седмица.