Ако някой фен на чил-аута, който не е чувал за Маргрет Николова, си пусне днес парчето „Моята китара”, ще се учуди, че преди повече от половин век в България се е правела много по-добра музика, отколкото днес. Нищо чудно, че в края на миналата година, в навечерието на нейния 86-и рожден ден, Калин Вельов върна първата ( по време и по право) дама на българската естрада.

Маргрет Николова трябвало да се казва Грета. Така майка й искала да почете своята любима актриса Грета Гарбо, за която писахме вчера в последния епизод поради нейното измислено име. В крайна сметка семейството решило да вземе от английското кралско семейство типичното за тамошните принцеси Маргарет. Но заради Грета било тронкирано до МарГрет. И толкоз!
Маргрет трябвало да стане оперна певица. Но гласът й не бил достатъчно мощен. Тогава се намесила съдбата. Годината 1956 е знаменателна за целия соцлагер с отричането на Сталин и за България с преврата на Тодор Живков, който успява да свали Вълко Червенков - зетя на Вожда и учителя на български народ Георги Димитров и да грабне властта. За младите българи от този период, а Маргрет е на 28, друго е събитето на годината. Това е концертът на френски красавец и талант, който е на върха на славата си

Маргрет се влюбва в Ив Монтан и решава да стане като него – естрадна певица

Речно-сторено. Солистката на представителния ансамбъл на МВР, а след това и на този на създадения през 1963 г. Армейски естраден състав става пионер на българската забавна музика. Намира майстор на хитове в лицето на Йосиф Цанков и той й пише забележителни песни, за които не е трудно да станат хитове. В това време Лили Иванова още е медсестра в Кубрат и в Перник.
Маргрет пуска хит след хит – „Моята китара”, „Ропотамо”, „Малка къща”, „Жерави”, „Любили сме”, „Пролет моя”, писани от най-големите творци на България.  Школуваният й е глас е точно такъв, какъвто времето и търси. И когато разбира, че е извън модата, на 49 тя се отказва от естрадата и минава на стари градски песни.

От „Златния Орфей” се мести на „Златния кестен”

И пак е супер звезда. Публиката й се радва, а това я крепи. На 55 – през 1983 г., се пенсионира. И става, насред развития социализъм, свободен артист, без изобщо да се страхува от неизвестността. Затова не я плаши и идването на капитализма. Работи през първите години на демокрацията.
От доста време – вече 20 години, е пенсионерка, но не отказва, когато я поканят за жури на конкурс. Или пък за специален проект като този миналия ноември, който реализира латиноидолът Калин Вельов, който й се пада и комшия.
Заради енергията, която й дава младият изпълнител, тя не само пее, но дори танцува пред публиката. На 86! Въпреки че ходи с бастун, прабабата го хвърля и се хвърля в ритъма на танца, щом стъпи на сцената. Засега никой не е сезирал „Гинес” дали тя не е най-възрастната концертираща певица.

Както неотдавна поискахме световно признание за рекордната възраст, на която Стоянка Мутафова продължава да играе – 93. Преди нея върховото постижение принадлежеше на невероятната легенда Сара Бернар.  
Уникалното е, че новият триумф идва 45 години след нейния „Златен Орфей” от 1969 година. Тогава с дуетния си партньор Кирил Семов тя печели гран при за „Сън сънувах”. Апропо, певецът, който по-старото поколение безпогрешно помни, последно пеел в хора на храм-паметника „Александър Невски”, беден като църковна мишка.
В звездния път на Маргрет Николова, увенчан и с личното щастие да намери своята половинка в офицер, който е ръководител на армейския ансамбъл, където тя работи, има само една черна дупка.

Дали Лили Иванова я е проклела според сплетните на някои медии, или е пръстът на съдбата, но певицата губи едното от децата си – своята дъщеря на нейния абитуриентски бал при тежка катастрофа. Мъката от загубата на Румяна е болката в сърцето на майката, от която я лекуват дълги години синът, внуците и правнука.
Въпреки че някои специалисти още спорят дали случайно песента на Ирина Чмихова от филма „Любимец 13” и евъргрийн до ден днешен „Замълчи, замълчи” не предшества старта на първата дама Маргрет Николова, тя си остава в народната свяст пионер на родната естрада.


Как Лили Иванова сви „Камино” от Ирина Чмихова?


„Бях на концерт в Кубрат. Точно бях започнала да пея “Камино”. По време на паузата пристига едно мъничко момиченце, с вирната главичка. Казва ми: “Добър ден! Аз се казвам Лили Иванова!”. Директорът на читалището, който я придружаваше, ми вика: “Надяваме се един ден да стане като вас!”.  Тогава Лили се обърна към мен: “Искам да ми дадете песента “Камино”, много ми харесва!”. Казвам й: “Вижте какво, песента ми е нова, и аз още не съм свикнала с нея! Оставете си адреса, като се върна в София, ще ви я изпратя!”. Като излязох на сцената, видях, че едно момче записва с микрофон на втория ред. След месец-два ми казаха, че някаква Лили Иванова от Кубрат се явила с песента “Камино” в “Концертна дирекция” на прослушване и я одобрили. После разбрах от нейно интервю, че твърди, че не ми я е откраднала, а нейни приятели са й записали целия ми концерт и й казали: “Бъди спокойна, сега имаш не само “Камино”, а и всичките й песни!”…


Тези думи на Ирина Чмихова в нейно интервю покрай миналогодишния й рожден ден не се нуждаят от коментар чия запазена марка е „Камино” и кой има право на морални оценки, а кой – не!...
След броени дни – на 5 април певицата, която мнозина смятат за основател на естрадната музика и със сигурност на поппеенето в България навършва 85 години. Звездата й изгрява на 23, когато изпълнява първия български хит „Синьото елече”. На 32 вече започва да преподава опита си в Консерваторията. Сред звездите, които е създала, са Мими Иванова, Маргарита Хранова, Камелия Тодорова, Нели Рангелова, Мая Нешкова, Мустафа Чаушев, Михаил Йончев, Етиен Леви и дори Есил Дюран.
С други думи – Чмихова е основател на цялата попшкола на България. А всичките й възпитаници са носители на големите награди от „Златния Орфей” и още куп международни фестивали. И могат да се похвалят с дълголетни кариери – не са еднодневки.

Тя е и сред първите възпитаници на ВИТИЗ в класа на легендата Кръстьо Мирски. Дъщерята на руснака Николай Николаевич Чмихов и на Цветана Димитрова Велева, е разпределена в раждащия се по онова време Димитровград – единственият неокръжен със собствен театър. По онова време там пише поетът Пеньо Пенев, пълно е и с други хора, които ще се превърнат в митове. Само че Ирина не я влече нито Димитровград, нито драмата. Още като студентка тя е започнала да пее с квартета на Руския клуб – най-елитното и най-изисканото заведение на София от зората на соца до началото на 21-и век, което вече е само сграда. Друг руснак я харесва за тази роля и така става неин гуру, като я прави попзвезда – Евгений Комаров. Той я подготвя и за първия конкурс за естрадни изпънители, проведен в зала „България”. Някъде по онова време се ражда шлагерът „Тригодишна мъка” от 1953 г.

Цяла България го знае по първия стих: „Я подай ми, мила мамо, синьото елече” или просто като „Синьото елече”. Песента разказва за родния град на звездата – Пловдив, с Марица и цялата прелест на пейзажа. Това е първият хит на родната попмузика. Началото на всички начала.

Успехът й е толкова голям, че патриархът на забавната ни музика Йосиф Цанков и младият мелодист Борис Карадимчев се скъсват да й пишат нови и нови шлагери. С два родни езика – руски и български, за Ирина не е проблем да усвоява бързо и да овладява добре още много. Така тя започва да пее още на немски, испански, италиански, френски, а също на английски.  Прави хитове „Гранада“, „Ханум“, „Капитан“, „Ти пак си мой“, „Пълнолуние“. Въпреки че, когато второто поколение наши естрадни изпънителки като Йорданка Христова, Паша Христова и Лили Иванова стартират, тя вече е започнала да преподава пеене и няма възможност да прави много участия, все пак поема и концертни ангажименти. Само големите й изяви са над 1200 по цял свят. Най-големият й успех извън нашата страна е в Русия. Там я приемат за една от цариците на романса. Към този жанр тя се ориентира, след като стартира академична кариера и вече не й отива да пее момичешки лековати парчета. Акомпанира й добрият стар Евгений Комаров.

Въпреки че има, макар и ниска пенсия, днес кралицата на естрадата не се жалва като Лили Иванова и други звезди, че е забравена от държавата, а си живее достойно, тихо и кротко в панелка в недотам приветливия столичен жилищен комплекс „Дружба”. Рядко излиза, понеже много трудно ходи. Синът й се грижи за нея. Той е плод на дългия и щастлив брак със съпруга й, който почива преди 3 и половина години. Единственото останало хоби за възрастната дама е готвенето – нещо, в което е виртуоз като всяка жена с руска жилка.