Праез 1969 г. Емил Димитров за първи път е поканен да пее във Франция. Причината е огромният му успех в Съветския съюз, където той няма равен по звезден ранг. А песните, които пише и изпълнява са в стила на шансона. Успехът на дебюта му в Париж е оглушителен. След това Емил Димитров е първият и остава единственият ни изпълнител с истинско и голямо турне на Запад. Това е още по-сензационно, като имаме предвид, че става в най-трудните години на Студената война, а нашето момче идва от комунистическия блок. Само той и оперните ни звезди успяват да прескочат Стената. Което означава, че за онези, които не са успели да го направят не соцът е бил проблем. А липсата на качества.

Причината за феноменалния успех на Емил е песента „Моя страна, моя България”. Тя е издадена точно преди 45 години на френски, италиански, испански и немски под името „Моника”.

Освен в неговия, намира място и в репертоарите на немалко други изпълнители. В оригиналното си изпълнение – на Емил, песента печели върховната за онова време награда за продажби. Тя се сдобива с платинени плочи и във Франция, и в Германия. Това е свидетелство за различни милионни тиражи. Песента му гарантира и  приемане в Съюза на френските композитори, след като от българския са го отхвърлили, понеже бил представител на „лекия жанр” и нямал образование, ценз и заслуги пред партията и отечеството. За разлика от стотици бездария...

Винаги мислещ за рекламата не на собствената си персона, а на България, когато е поканен за собствено турне, Емил кани за подгряващ изпълнител на турнето си Богдана Карадочева, а за цвят на шоуто служат народните певици сестри Кушлеви.


В Париж през 1972 г.  изнася 30 концерта

в тази компания в престижния театър “Еуропеен”. Не един, самоплатен, в “Олимпия”, както 30 години по-късно ще направи пробвалата се също да пробие в Париж още през 70-те години, но не успяла Лили Иванова.

Успехът на Емил е толкова оглушителен, че във Франция го канят да записва в студията “Пате Маркони”, “Барклей”, “Ривиера”, “Орфеус”. И до днес той си остава единственият българин, удостоен с тази чест. Песента му “Джулия” става втората след „Моя страна, моя България” („Моника”), превърнала се супер европейски хит в края на 1972 г. Тя

заема челни места в много класации на Стария континент и то в неговата западна част

 И това до днес остава невъзможно да се повтори, от който и да било българин. Естествено, Емил получава не една и две оферти да остане да живее в Париж. И то от сериозни продуценти и дори от френската Лили Иванова – ненадминатата певица Далида. Повече за техните отношения ще четете в следващ наш епизод, посветен на жените в живота на Емил Димитров.

Той обаче остава верен на текста на най-големия си хит, където категорично обещава: „Ще се върна”. Което, разбира се, не му пречи на гърба на двата си европейски успеха – истински златни хитове, да получава авторски права за изпълнението и ротацията им до края на своя живот. В най-трудните години на демокрацията именно това и му позволява да свързва двата края, което иначе е невъзможно с мизерната му пенсия. И по това Емил е уникален у нас – получава отчисления от авторски права за песните си от Париж до Токио.

Емил Димитров е също така първият български изпълнител, който въвежда фолклорни мотиви в популярната музика. Ярък пример за това е аранжиментът, който прави  на