„Дилмано, дилберо”, още един от ударите, с които покорява Европа

в звездните си мигове. Така прокарва пътя за последващия интерес и за успеха на много наши фолклорни състави като „Мистерията на българските гласове” и т.н. И им отваря вратите на най-големите музикални студия и зали, както и сърцата на Питр Гейбриъл, Кейт буш, Горан Брегович, които си сътрудничат с тях след рекламата, която Емил пръв прави на нашата народна музика.
Иначе фолк течението в неговото творчество е представено още от песните „Каква невеста си била ти мамо”,“На брега на тихата Марица”, “Има любов”, “Грозде не набрах”, “Старите огнища” и др. Също той първи въвежда и хард рок аранжиментите в българската музика – с албума си “Танцувайте с Емил”.

Така не се появява никак случайно една огромна награда, която заменя невръчените му „Златни Орфеи” и „Мелодии на годината”, където от завист никога не му присъждат първото място.
 
През 1990 г. получава отличието „Екселанс Ейропен”

Може да се преведе като „Европейска изключителност”, но също като „Европейско Превъзходителство”. Емил се чувства отмъстен за забравата, която му е наложена след избухването на демокрацията. Когато певците от естрадата, които не пеят по мигингите на СДС, са отхвърлени отвсякъде с обвинението, че са били прислуга на Тодор Живков. Пък и, както се казва, никой не е пророк в собствената си страна!

С общо над 7000 концерта извън България, Емил няма възможността да дели сцената с новоизгрелите тогава знаменитости като Васко Кръпката. Но пък може да се похвали, че е пял като с равни със световните легенди Рики е Повери, Ал Бано, Далида, Джани Моранди, Патриция Карли, Шарл Азнавур, Йосиф Кобзон, Алла Пугачова – всичките, доказали таланта си с десетки милиони продадени албуми не в една, а в много страни, независимо от времето, епохата, Стената и политическите режими.