Дали на концерт в провинцията или докато го подготвя за кандидат-студентските изпити във ВИТИЗ, актьорът от Младежкия театър Васил Андреев открива звездния потенциал на Емил Димитров. Официално женен с дете, той се влюбва в сина на факира Мити. Дава му да композира песен за постановката на собствената си пиеса „Младост”, която се поставя на сцената на театъра, където работи. Поверява главната роля на тогавашната суперзвезда Гинка Станчева, която е истински секссимвол след главната роля в „Замълчи, замълчи” през 1958 г.

Годината вече е 1959 и Емил е само на 19 ненавършени. А Васил е на 28. В един момент „баткото” е озарен от идея – с дарбата си да композира, да пее и да играе, ВИТИЗ е тесен за таланта на Емил. Той трябва да бъде попзвезда.

Андреев се посвещава на реализацията на своята мечта. Създава първия български естраден певец. Емил действително постъпва във ВИТИЗ, но започва да концертира. Когато под крилото си го взема Мария Косева – първата попкралица на България, която също е оценила неговия потенциал и го е кръстила Емо Биса, когато тръгват турнетата в чужбина, Васил взема решение.

Той напуска работата си в Младежкия театър и добрия си стар приятел Николай Бинев

Отдава се всецяло на продуцирането на изгряващата си звезда Емил. Така става първият български продуцент, или – както се казва в онези години – импресарио. Годината е 1963 г.

Никой никога не е правил цялостна концепция за имиджа на един артист. Какви песни да изпълнява? В какъв вид да се появява на сцената? Как единият и другият стил да си пасват? Как да се изкарват от тази работа достатъчно пари, за да може от т.нар. при соца „свободна практика” да живеят двама мъже? И то възхарчливи бохеми? Защото Васил е момче от идеалния център на София, от стара буржоазна фамилия е и е свикнал да живее нашироко. Всичко става като стих

Адреев пише текстовете на ненадминатите хитове „Арлекино” и „Нашият сигнал”

Те ще осигурят не просто шеметен успех на Емил в България, но и в целия СССР и особено в „братския Съветски съюз”, където му издават и дългосвиреща плоча – първата на български изпълнител. Допълвани от някой друг хит, те му носят много слава и пари през цялото десетилетие на 60-те години и му отварят дори Желязната завеса, която първи от цяла Източна Европа преодолява.
За новия качествен етап – нуждата да се хареса на Запад, без да гори мостовете към родината, Емил Димитров се нуждае от нов програмен хит. И така

„влюбеният Шекспир” му пише „Моя страна”... и варианта „Моника”

Те носят за Димитров не само платинени плочи в цяла Европа – и Източна, и Западна, както и наистина големи пари. Всичко се дирижира задкулисно от Андреев. И постепенно той се превръща в диктатор.

Независимо от двата си сключени брака и двете отхвърлени предложения – от Лили Иванова и Далида, един е човекът на живота на Емил и това е Васил. Той му кумува сам на сватбата с Мариета, защото другият свидетел – великият Шарл Азнавур не успява да се класира отвъд Стената. „Не съм му само кум. Емил ми е като син, брат, сестра, че даже и ... съпруга”, признава текстописецът. Който, апропо, също като изпълнителя си е презиран от българските писатели и поети и никога не е приет от тях в съсловните им организации (както и Емил в Съюза на композиторите), но френските еквиваленти на нашите  културни институции им засвидетелстват почит. На Васил даже е дадена и литературна награда.