Тези дни всички наричат Иван Григоров , който почина, голям и велик. А той цял живот е бил скромен човек с ясна представа за своето положение и за нещата у нас. „Българският филм е разходка между ярки епизодици”, беше казал той по време на една междусъседска война. Водеше я с видния оператор Венец Димитров, който си бе помислил, че го е обидил с фразата: „Ти пък какъв филмов деец си – все с малки роли”. След време Григоров се спаси от комшийството с великани като напусна блока на кинаджиите на бул. „Гоце Делчев” и го размени за по-малки.

Това вероятно е една от малкото успешни сделки в живота на Иван Григоров. Защото, така му било писано, той никога не се видя в пари. Нито при соца, нито при демокрацията. Нищо, че има зад гърба си точно 49 роли в киното. В друга държава това би му гарантирало достойни старини, ала в България оценката му е 166,90 лв. пенсия. С увеличението взе и три пъти по близо 200 лв. с увеличението от 9,3%.

Никога не е бил супер звезда, никога не е правил халтура. За разлика от всичките си колеги в Сатиричния театър от най-силните му години, които не слизаха от забавните програми на телевизията и от естрадите по празниците на градове, села и паланки, на цели трудови колективи и годишнините на какви ли не комбинати.

Единственият лукс, който си позволява са летните ваканции на къщата на театъра в Балчик със съпругата Маря (наричана точно така, без „и”) и двамата синове. На които хич не им е лесно да понасят лишения и да се потят в семейния „Вартбург”.