Изпратен на 24-годишно заточение в Перник на екрана изпълнителят на поддържаща роля играе себе си. И той заради характера си е изгонен, както директора от филма, по същото това време от софийската сцена. Напуска трупата на Младежкия поради скандал през 1966 г. и намира препитание в Пернишкия театър.

Всяко зло за добро, в града, недалеч от София той успява да създаде голяма трупа и да й стане директор от 1977 до 1990 г. След избухването на демокрацията напуска, понеже не иска да уволнява колегите, които с толкова мъка е привлякъл, за да осветят живота в мрачния миньорски град. 

Изгонването от театъра го запраща в киното

Пак всяко зло се оказва за добро. Също като френския си колега Луи Дьо Фюнес, Георги Русев попада пред камерите на прага на 40-те, когато малцина вече имат илюзии, че ще станат звезди.

На опакия екземпляр, роден в гара Костенец баня, му трябват цели 10 години, за да стигне до запомнящите се роли. Но пък веднъж започнал, не спира да снима – прави по 3,4, а понякога и по 5 филма годишно, така че общо ги навърта 62. От което обаче не става богат. Цял живот живее скромно, а в края на пътя - и бедно.