Григор Димитров даде интервю за предаването "120 минути" на bTV в което говори за живота си извън тениса. Има много неща за България, които и аз не знам, казва тенисистът.

Не идваш често в България?

Григор Димитров: Не ми се случва. Много съм натоварен, имам много турнири да играя. Но винаги когато мога, когато имам възможност, винаги се прибирам. Семейството ми е тук, гледам да се насладя и на такива моменти.

Поръчах да изпием сок от бъз. Обичаш ли?

Григор Димитров:  Май не съм опитвал още.

Как ти действа вниманието? Където и да отидеш по света, започват да те преследват, да те снимат. Как ти действа това?

Григор Димитров:  Има си големи плюсове, но има и определени минуси. Трябва да стоя фокусиран, трябва да съчетавам тренировките с това, което имам да правя извън корта. Никога не е лесно. Особено по турнири. Може би 3-4 дни преди турнири винаги трябва да правиш интервюта и неща, които са задължителни. Те отнемат много от вниманието. В това е един от триковете, които трябва да научиш. Мисля, че за момента се справям.

Какъв е трикът?

Григор Димитров:  Да останеш сам в твоята обвивка. Когато се подготвяш преди турнир, винаги си малко по-сериозен.

Как става това? Пристигаш някъде, започват да те снимат, понякога те преследват открито папараци. В същото време трябва да останеш концентриран. Джокович беше казал пред "Гардиън", че си води дневник и това е неговото бягство. Ти имаш ли нещо такова?

Григор Димитров:  Мисля, че всеки има нещо такова. Дали ще е тефтерче или нещо, което правиш, преди да си легнеш вечерта. Аз се разхождам, обичам много да се разхождам преди вечеря или след вечеря. Това ми е едно от нещата, които винаги ми помагат да съм в кондиция, да се отърся от всичко, което е станало през деня, да се концентрирам за следващия мач. Случвало се е много пъти, както си седя пред компютъра например, да напиша няколко неща. Това също се е случвало. Мисля, че това са най-простите неща.

Помниш ли датата 7 юли 2008 г.?

Григор Димитров:  Да, тогава станах шампион на "Уимбълдън" при юношите. Семейството ми помогна много за това. Баща ми беше човекът и треньорът, който помагаше в много от случаите. Майка ми беше неизменна част, всичко правехме заедно. Ходех на тренировки, също така, когато бях редовен ученик, ходех и на училище. Винаги сме имали синхрон в нашето семейство и това наистина много помага, особено в развитието на какъвто и да е спортист - дали ще е тенисист, плувец, или футболист, няма значение.

Ти добър ученик ли беше?

Григор Димитров:  Така мисля. Не си спомням вече. Внимавах в час, поне това, когато се налагаше. Спомням си, че стоях на първия чин, лявата седалка, най-ляво на първия ред.

Кой те запали по тениса?

Григор Димитров:  Това е добър въпрос. Всеки ме пита какво би правил, ако не играеш тенис. Не мога да отговаря на такъв въпрос. Няма как, защото за мен няма нищо друго освен това Както казах - баща ми ми беше треньор о т самото на-чал о. Всичко стана много натурално. Никой никога не ме е карал да играя тенис, никой не ме е карал да излизам на корта, да ходя на тренировки. Цялото желание идваше от самия мен. В моменти, в които наистина усещах, че искам да направя нещо голямо, тогава вече дойде и помощта не само от родителите ми, но и от хората около мен.

Спомняш ли си момента, в който ти самият си каза, че ще станеш добър тенисист?

Григор Димитров:  Да. Спечелих турнир до 11 г. във Франция. Имаше един момент, в който осъзнах, че това искам да правя.

Как разпускаш в цялото това ежедневие с турнири и пътувания? Дори сега, в родината си, всичко ти е разграфено по минути. Как си почиваш?

Григор Димитров:  Когато летя. Винаги имам дълги полети, с изключение на тези няколко месеца сега, защото всичко е в Европа. Гледам да си почивам във всеки момент, когато мога. Дали да прочета някаква книга, дали да гледам филм, да разнообразя с нещо по-различно. Винаги се стремя към това. Но за момента нямам ваканция, надявам се един ден да имам повече време.