Американските и английските политици, когато говорят едни за други, се наричат „братовчедите”. Причината е Уинстън Чърчил – легендарният британски премиер, който е син едновременно на английски херцог и на американски милионер. Той е авторът на концепцията за вечна дружба между империята и нейната бивша задокеанска колония. Защото където и на двете места има роднини. Което пък ще рече, че нашият експремиер Костов, прочул се с фразата, че „всички сме братовчеди” не е измислил нищо оригинално.

Уинстън Ленърд Спенсър, който поема от баща си маниера да нарича себе си Чърчил, за да подчертава произхода си от първия херцог на Марлборо, е роден два месеца преждевременно. Таткото Рандолф е политик, чиито стъпки синът му ще следва цял живот. Майката Джени Джеръм е наследница на американска милионерска фамилия – една от първите неблагороднички в британския хайлайф. Заради нея години по-късно Чърчил ще бъде против абдикацията на краля заради любовта му към друга американка – мисис Симпсън. Но нека да се върнем на нашия герой.

Седмачето идва на бял свят насред полето на Уудсток

Но не в калищата, където десетилетия по-късно ще започне да се провежда най-прочутият музикален фестивал в света, а в дворец, издигнат на тях, кръстен Бленъм и представляващ гордостта на графството Оксфорд, недалеч от столицата Лондон. Когато се ражда на 30 ноември 1874 г. Уинстън е първият наследник на херцога, последван от по-малкия син на великото семейство Джон Стрейндж, когото баткото ще погребе малко след Втората световна война.
Когато е дете, бъдещият премиер е приеман в обществото като поредното доказателство, че при издънките на славни бащи „природата си почива”. Малкият е глуповат като ученик. Сменя елитните училища едно след друго, защото отвсякъде го гонят. Накрая бащата го праща да се дисциплинира във военен колеж, когато Уинстън е на 14. И така го орисва за бъдещето.

Родителите се срамуват и рядко посещават шампиона по фехтовка в училище. Майка му дори му пише рядко, а с баща си изобщо не говори. Единственият му близък човек е неговата бавачка. Макар и от трети опит, минава изпитите за военната академия. На 21 получава първия си чин на младши лейтенант и това му носи първата заплата.Малко след постъпването на Чърчил, баща му почива. Вместо да го потисне, този факт го изпълва с енергия и амбиция. Трудно говорещият и заекващ глупчо изведнъж се преражда в наперен и устат лидер. Сякаш от плещите му е паднала чутовна тежест. Той обаче си остава самотник.

Затова се посвещава на военната кариера. В началото никак не е щастлив, защото заплатата му е от 300 тогавашни паунда годишно (днешни около 15 000 или малко над минималната заплата), а той пресмята, че му трябват поне два пъти по толкова, за да живее нормално. Майка му осигурява почти цялата сума – 400 лири, но не е достатъчно. Така неволята го тласка към журналистическия занаят.

Той решава, че ще се превърне във военен кореспондент. Започва с репортажи от войната за независимост на Куба през 1895 г. Там, навръх своя 21-и рожден ден за пръв път попада под обстрел. Тази кампания не само го прави истински мъж, но и го вдъхновява за две от големите му страсти, които му остават за цял живот – неговите следващи 70 години – пушенето на пури и безкрайните пътешествия до топли страни. Куба го учи и на сиеста – латино названието на следобедната дрямка, която Чърчил никога не си отказва, дори в най-тежките моменти.

Следващата година отвежда младия лейтенант в Индия, където няма работа като военен, но блести като играч на поло. През 1897 г. се влюбва в Гърция като военен кореспондент по време на нейната война с Турция. За цял живот ще остане пристрастен към пътешествията между островите на Елада.
Следващата година отвежда пътешественика, правещ се на военен и журналист, а вече и на писател, защото издава книги за всяко свое пребиваване в чужбина, в Египет. Оттам отива в Судан. Където среща двама души, които ще му останат приятели за години напред и с които ще работи. Макар сам да не го знае, защото през 1899 г. става запасен офицер. Защото новата му цел е политиката.

Преди това обаче не може да издържи на изкушението да открие и Южна Африка, докато отразява Бурската война. По време на нея попада в плен, от който бяга и се надява да му донесе орден, ала не се случва.

Но славата от целия шум във вестниците, му върши перфектна работа. Макар и от втори опит, през 1900 г. 26-годишният симпатичен младеж става депутат от Олдъм, какъвто ще бъде повече от половин век след това. Комбинацията от битността му на медиен герой и политик веднага привлича вниманието на задокеанските братовчеди и вероятно Уинстън е първият чужд политик, който е поканен да изнесе щедро платени лекции в Америка. Това ще се превърне в традиция оттогава и досега за приятелите на САЩ. За курса си Чърчил прибира 10000 тогавашни паунда или близо половин милион днешни – цяло състояние, особено за един ерген.

На 30 среща своята Клементин, но му трябват 4 години, за да й предложи брак

Двамата се запознават на бал при графа на Крю през 1904 г., но едва през 1908 г. той се престрашава да я покани на истинска среща. Трябва да мине време, за да я покани на гости и по време на парти в домашния си дворец й поднася пръстен. Месец по-късно – на 12 септември 1908 г. двамата се женят. Половин година по-късно заживяват в собствен дом. Ражда се първата им дъщеря Даяна, следвана от кръстения на дядо си Рандолф, който ще наследи политическата традиция на рода, а после Сара и Мериголд през следващите 9 години. Последната от тях умира едва на 3.

Родителите мечтаят да имат още деца и така година след смъртта на най-малката им дъщеря на бял свят се появява Мери. Докато Клементин ражда дете след дете, Уинстън започва да прави голяма кариера и ще бъде министър в 13 кабинета, при това от различни партии, и ще стане световна знаменитост като премиер на 2 правителства.