„Тревожно и отвратително е да се види г-н Ганди, бунтовен адвокат от Мидъл Темпъл, сега представящ се за факир от тип добре известен на изток, да крачи полугол по стъпалата на вицекралския дворец… за да преговаря на равни начала с представителя на краля-император.“ Това е една от крилатите фрази, която Уинстън Чърчил изрича по адрес на лидера на борещата се за свободата си от Британската империя Индия. През годините след провала си като вътрешен и финансов министър, довел страната си и света до Голямата депресия, цяло десетилетие херцогът на Марлборо седи в парламента и току пуска по някой знаменателен лаф от този тип.

На богаташа с пурата хич не му дреме кого ще засегне и дали някому ще се стори безчовечен. Особено по въпросите на колониите. Когато от Лондон се иска спешна помощ, понеже стотици милиони хора гладуват в Индия, Чърчил пише на местния губренатор, като не пропуска отново да захапе лидера на пробужащата се нация: „Ако храната е толкова оскъдна защо Ганди още не е умрял.“

Другото занимание на Чърчил през 30-те години е борбата срещу абдикацията на краля Едуард VIII заради любовта му с американката Уолис Симпсън. Колегите му консерватори дори го винят, че е планирал да прави дворцова партия и да заграбва властта като управлява вместо монарха. Дали е имал такива надежди не е ясно, но кралят сваля короната. Наред с тези малко или повече светски и дребни теми,

Чърчил още през 1932 г. предупреждава за опасността от Хитлер и нацизма

По логиката „дорде е мъничка змията”, той настоява Англия да потиска вдигането на главата на Германия и да не допуска изравняването й с Франция, което си поставя за цел нейния млад и амбициозен тогава лидер с неговия диктаторски режим. Той изнася пламенни речи и срещу намразения от него заради провал, за който ви разказахме в миналата серия Бенито Мусолини и италианския фашизъм, и против завземането на китайска Манджурия от Япония. Той първи очертава готвещата се ос между тези опасни режими, които едва години по-късно ще сключат Тристранния пакт е ще започнат Втората световна война.

Все пак, верен на себе си и на своята смесена синя английска и милионерска американска кръв, херцогът е категоричен: „Няма да се преструвам, че ако трябваше да избирам между комунизма и нацизма, ще избера комунизма“.

Ефектни думи, на които малцина обръщат внимание, понеже смятат сър Уинстън за политически труп. Независимо от презрението на политици и медии той настоява на своето и ражда новата си крилата фраза:  „Изборът бе между война и безчестие. Избрахте безчестие и ще имате война”

Неговите пророчески думи се оказват ужасяваща действителност, когато на 1 септември 1939 г., след като е анексирала вече Австрия и Чехословакия, Германия влиза и в Полша. И то въпреки че само седмица по-рано Англия е сключила защитен план с тази страна. Предизвикателството е явно и короната няма избор, освен да обяви война на Хитлер, което пък става началото на планетарен конфликт.

Изведнъж всички се сещат за стария – вече 65 годишен Чърчил, и премиерът Чембърлейн е принуден да го вземе в кабинета си като Първи лорд на адмиралтейството – историята наистина се повтаря като фарс, защото Уинстън вече е заемал поста през Първата световна война. Ще мине малко повече от половин година и Чембърлейн подава оставка поряди негативния ход на войната.

Лорд Халифакс отказва премиерството и рулетката го отрежда на сър Уинстън
На крал Джордж VI не остава друго освен да го назначи.

Всъщност, той е страната имат нужда точно от циник – друг не би се справил в онзи момент. Първото, което Чърчил прави е да отхвърли искането на Хитлер за унизително за Лондон примирие. Това носи на Острова тежки бомбардировки, включително върху столицата. Майстор на слоганите в образи, Чърчил веднага пуска в оборот новата си крилата фраза. Той не нарича войната – война, а „Битката за Британия”.

И тутакси става любимец на нацията. Но вече не само говори, ами и назначава близкия си приятел барон Бийвърбрук начило на авиоиндустрията и той светкавично развива самолетното производство. Големият мързел сякаш изведнъж е напуснал мъжа в пенсионна възраст. Той работи и говори денонощно. Крилати са думите му: „Ще попитате каква е нашата цел. Моят отговор е прост — Победа. Победа на всяка цена, победа над терора, победа независимо колко дълга и тежка ще е войната, през която ще минем”. Ражда се и крилата фраза, която днешните политици отдавна са превърнали в клише: „Нямам да предложа нищо друго освен кръв, тежък труд, сълзи и пот“

Цяла година Чърчил е сам срещу Хитлер. Едва през лятото на 1941 г. той напада СССР и Сталин се включва в играта, а японската атака над Пърл Харбър по Коледа същата година, най-сетне – след 1,5 г. включва и неговите американски „братовчеди” в най-мащабния конфликт в историята на човечеството. Малцина разбират, че през същия този декември 1941 г. и то в Белия дом Чърчил получава инфаркт. Но това не го спира да снове по света и докато другите лидери не напускат офисите и бункерите си, той изминава 160 000 км за петилетка.

Наглият Чърчил е в основата на решението на съюзниците след победата при Сталинград да работят единствено и само за пълна и безусловна капитулация на Германия. В края на 1943 г. тази уговорка е официализирана на конференцията в Техеран, на която Сталин приема, в замяна на което англичаните и американците най-сетне са открили Втори фронт в Европа през юни 1944 г. след 3 години, в които СССР е поел най-голямия удар и вече навлиза в Източна Европа при изтласкването на нацистите. В крайна сметка победата на съюзниците идва като подарък за 5-годишнината от премиерството на Чърчил – на 9 май 1945 г., а неговата годишнина в креслото на министър-председател е на следващия ден.